Живота е постоянно познаване.

Когато хората говорят за своята минала опитност, аз ги считам за стари хора. И никак не ми харесват, когато цитирват: – Едно време аз бях по-религиозен. Аз казвам: Стар човек си. Не, какво си бил, а какво си сега и в бъдаще. Остави миналото. Нашият Господ не остарява. Ние в такива работи не вярваме. Този Господ той говори сега и в бъдаще пак ще говори, а миналото то е само едно възпоминание. Някой дойде и казва: От мене може ли да стане нещо? Ако вярваш – може, ако не вярваш – не може. И после другото заблуждение: вие мислите, че се познавате, не се познавате. Да познаваш някого, значи да любиш и не тъй, да си готов ако трябва да жертвуваш всичко за него. И сега ние не се познаваме както трябва. Животът е постоянно познаване. Всеки ден носи ново познание. Всеки ден, всяка година ще разкрие все нови и нови неща. То е познаване на Бога. Като ви говоря за Любовта подразбирам, туй възходяще състояние: Всички няма да възприемете Любовта изведнъж, то е невъзможно. Като говорим за Божественото, ние не разбираме да напуснем живота си! Не, то е криво разбиране. Ще живеем в света, ще изпълним Волята Божия. Ще оправим този свят, не външния, а нашите умове ще изправим и като изправим нашите умове и светът ще се оправи.

Трите живота,
ООК - София, 24.2.1922г.