Има вътрешен процес на интуиция, която ще ви покаже истинския път на вашето развитие. Та в наблюдението взема участие обективният ум. Там нещата са верни или неверни. Обаче в интуицията всички неща, които ние изследваме, са верни. Там не са научни нещата, но знаеш, че нещо така ще бъде. Някой те пита: „Кой ти е казал това?“ Ти казваш: „Никой не ми е казал, обаче чувствам, че тази работа така ще бъде.“ Това чувство на интуицията го имате, дайте му място да расте. В бъдеще новата култура ще зависи от това чувство. Интуицията ще даде правило как да постъпвате и ако имате това вътрешно чувство, ще го приложите. Чрез него всички нещастия могат да се предотвратят. Не е въпрос само човек да свърши с диплом. Защото и природата дава диплом. Тя всякога дава диплом. Тя развива у човека някоя дарба и винаги се грижи за дарбата, която дава. Тя развива в човека някоя сила и винаги се грижи за тази сила, която развива. Давид казва: „В грях ме зачна майка ми.“ Заченатите неща в грях са човешки. Но ако има зачатие в грях, има зачатие и без грях. Това е там, дето интуицията се проявява.
Растенията не боледуват по свои собствени причини, но вследствие неправилния, нечистия живот на хората.
Сега, в съзнанието на хората се крият ред причини, които спъват тяхното растене. Растенията, в това отношение, водят по-правилен живот от хората, но ако днес и те страдат, боледуват, това се дължи на хората, които не спазват природните закони. Тъй щото, растенията не боледуват по свои собствени причини, но вследствие неправилния, нечистия живот на хората. Ако се качите на Витоша и оттам погледнете София, ще видите, че тя е заобиколена с нечиста материя. Цялата атмосфера около София е пълна с нечисти мисли. Това не е само в София, но и във всички по-големи европейски градове. – Какво трябва да се направи? – Трябва да дойдат повече добри хора, които да пречистят тази атмосфера. Как ще я пречистят? С добрите си мисли. Добрите мисли представят вентилации, с които се дезинфекцират нечисти места. И вие можете да направите такъв опит. Когато времето е ветровито, а небето – мрачно, мъгливо, съберете се 100–200 души на едно място, отправете своята светла, чиста мисъл нагоре и наблюдавайте, какво ще стане. Няма да мине половин час, и небето ще почне да се изяснява, вятърът ще престане. Религиозните хора трябва да правят такива опити, а не само да се събират в църквите и там да разискват, коя църква е по-права, кое верую е истинно и т.н.
Любовта е условие за реализиране на идеалите в живота. Един от мъчно постижимите идеали е Истината. Мъдростта пък е главната цел в живота.
Казвате: Човещина се изисква! Човещината пък е разумното начало, което трябва да вземе надмощие в човека. Такъв човек ще може да живее и за Бога, ще може да живее и за общото благо. Само онзи може да живее за Бога, който носи Любовта в себе си. Любовта пък е първото условие за реализиране на живота. Реализирането на живота подразбира постигане на някакъв идеал. Кой е този идеал? – Този идеал е Истината. Следователно, Любовта е условие за реализиране на идеалите в живота. Един от мъчно постижимите идеали е Истината. Мъдростта пък е главната цел в живота. За постигане на всичко това, съзнанието на човека трябва да дойде в помощ. Само по този начин той ще се домогне до положителното знание, което носи щастие.
Помнете: Преди да сте се разболели, вие можете сами да си помогнете, да предотвратите известни състояния, които ви очакват. За тази цел правете си сами измервания, да определите диагнозата си, докато сте още здрави
Мъчно може да се дадат нормалните мерки, защото те са в зависимост от ръста. Запример, дължината на лицето може да бъде 17, 17.5, 18, 18.5, 19, 19.5, 20 сантиметра, но това зависи от другите величини. Ако лицето е много дълго, а ръстът – малък, в този човек има някакво несъответствие, благодарение на което се явява известна аномалия. И обратното не е нормално: голям ръст, късо лице. Ако вратът е много широк, от 35 сантиметра нагоре до 41, 42 сантиметра, този човек е изложен на апоплексия. Той трябва да направи нещо, да намали дебелината на врата си. Ще пости ли, диета ли ще пази, не е важно – вратът трябва да стане по-тънък. Вратът на човек, който има височина 165 сантиметра, трябва да бъде най-много 35 сантиметра широк. Ако се намали широчината и стигне до 29–30 сантиметра, той е изложен на друга опасност. Трябва да се храни по-добре, да увеличи дебелината на врата си. Който може да увеличи или намали широчината на врата си, той може да се лекува. Ако дебелината на врата и на ръката на някой човек постепенно намаляват, той е изложен на опасност да заболее от някаква гръдна болест. Помнете: Преди да сте се разболели, вие можете сами да си помогнете, да предотвратите известни състояния, които ви очакват. За тази цел правете си сами измервания, да определите диагнозата си, докато сте още здрави. Няма по-добър практически метод за определяне диагнозата на здравия човек от измерването и наблюдението първо върху себе си, а после и върху близките си. Следете какви промени стават с ноктите ви. По състоянието на ноктите може да се определи какви болести ви очакват даже след 20 години. И ако те са наследствени, можете да се справите с тях по естествен, разумен начин. Вземете ли предварително мерки, като дойдете до болестта, която ви дебне, ще минете известни страдания, но лесно ще изплувате над тях. Изобщо, окултните науки показват на човека какво може да го сполети, но същевременно те му посочват и методи за справяне с мъчнотиите и изпитанията, които го очакват.
Който не е добър по естество, каквито добродетели и постижения да има, не може да се радва на добродетелите и постиженията си. Добър ли е, той се радва и на своите, и на чуждите постижения.
Когато в човека се яви желание да стане богат, учен, силен, за да го славят хората, той става лош. Учен, който търси слава от хората, не се радва на учените. Същото може да се каже и за силния, и за богатия, и за праведния човек. Силният не се радва на силния; богатият не се радва на богатия; праведният не се радва на праведния. Обаче, ако силният, богатият, ученият, праведният са добри хора, те се радват на подобните си. Който не е добър по естество, каквито добродетели и постижения да има, не може да се радва на добродетелите и постиженията си. Добър ли е, той се радва и на своите, и на чуждите постижения. Този човек наричаме ние истински добродетелен и силен.
Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне,
МОК - София, 20.12.1929г.
Едно трябва да се знае: човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една възвишена идея.
Ние вземаме сферата като хармонична форма. Астрологически, кръгът и сферата представят хармонично съчетание на сили. Ако и в човека, както в сферата, силите му са в хармония, природата има грижи за него, тя сама задоволява нуждите му. Когато силите в човешкия организъм не са хармонизирани, човек сам се грижи за себе си. Защо е така? Представете си, че срещате човек с високо обществено положение, с добра обхода към подчинените си. Всички го обичат, изпълняват заповедите му. Всеки бърза да се отзове на нуждите му, да му услужи. За такъв човек се казва, че планетите, под влиянието на които се намира, са в добър аспект. Един ден той се провини, извърши някакво престъпление. Хората, които са около него, отнемат доверието си, не го слушат, не изпълняват вече заповедите му. Той сам трябва да върши всичко, сам да се грижи за себе си. Така постепенно губи материалното си положение, пращат го в затвор, лишават го от права и т.н. Кой е виновен за сегашното му положение? – Той сам. Ще кажете, че аспектите на живота му не са благоприятни. Обаче, той е причина за лошото съчетание на аспектите. Могат ли да се поправят лошите аспекти в човешкия живот? – Могат, но време е нужно за това. Има случаи, когато лошите аспекти се изправят лесно. Например, някой прилича на един престъпник, който успял да се скрие. Хващат набедения, наказват го, но временно. Един ден намират истинския престъпник и веднага освобождават невинно пострадалия. Това се случва в човешкия живот. Едно трябва да се знае: човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една възвишена идея. Ако някой извърши престъпление и не се повдигне, съзнанието му не се пробужда. При това съзнание той не е в състояние да измени лошите аспекти на своя живот. Задача на всеки човек е да изучава законите на висшето, Божествено съзнание. Само чрез тези закони той може да се справя с недоволството си. Само така той ще разбере, трябва ли да бъде недоволен за дребни работи. Детето да плаче за чаша мляко, това се допуща, но младата мома и младият момък да плачат за чаша мляко, това съвсем не е на място. Който е дошъл на земята, носи известен капитал за обработване. Трябва ли тогава да бъде недоволен? Нищо не му остава, освен да работи. Ако при богатството, което му е дадено, плаче за чаша мляко, той е малко, недорасло дете. Има ли съзнание за себе си, че е голям, учен човек, той трябва да се прости с недоволството.
Нещата се изучават в техните противоположности. Смисълът на живота се разбира чрез смъртта; чрез сиромашията човек познава смисъла на богатството, на благата, които му са били дадени, без той да ги е оценил. Щом вземат богатството на човека, умът му започва да просветва.
Хората умират, за да разберат защо живеят. Нещата се изучават в техните противоположности. Смисълът на живота се разбира чрез смъртта; чрез сиромашията човек познава смисъла на богатството, на благата, които му са били дадени, без той да ги е оценил. Щом вземат богатството на човека, умът му започва да просветва. Тогава той разбира, че не е използвал богатството си, както трябва. Като изучавате живота, ще видите, изобщо, че някои хора не са доволни от това, което имат. Богатство имат, не са доволни; знание имат, не са доволни; здраве имат, пак не са доволни. Слушате някой да казва: „Глава имам, но защо ми е тази глава? Главата ми не е на място“. – На място е главата ти, но трябва да работиш, да учиш.
Човек живее, докато мечтае. Престане ли да мечтае, престава и животът. Докато мечтае, човек има стремеж да работи, да предприема, да върши велики дела.
Човек живее или със старата философия, с философията на временното, на преходното в живота, или с новата философия на идейното, на вечното. Мнозина отричат идейния живот, понеже бил живот на мечти, на илюзии. – Смисълът на живота се заключава, именно, в мечтите. Човек живее, докато мечтае. Престане ли да мечтае, престава и животът. Докато мечтае, човек има стремеж да работи, да предприема, да върши велики дела. Щом престанат мечтите, човек казва, че това няма смисъл, онова няма смисъл, и мисли само за смъртта. Той казва: „Няма за какво повече да се живее, освен за черната земя“. Започне ли да разсъждава така, този човек става вече материалист.
Каквото е писано на човека, това трябва да се изпълни.
Като ученици задачата ви е да дойдете до положението на гения, на светията, на ангела. Ученикът е кандидат за ангел. Когато стигне това положение, дава му се висока служба, да участва в създаване на някаква слънчева система. Различни служби се дават на ангелите. Някои ангели управляват теченията на въздуха; други управляват движенията на водата; трети управляват силите на огъня; четвърти уреждат обществения живот; пети устройват женитбите, като правят ред изчисления, изучават характера на хората, кой за кого може да се ожени, колко и какви деца ще има и т. н. Като знаете това, вие можете да изпратите молбата си до един от ангелите, които се занимават с женитбите на хората, и да го помолите да ви отговори, трябва ли да се жените или не. Понеже този ангел ви познава от хиляди години, веднага ще ви направи хороскоп и ще каже, че в сегашния ви живот нямате благоприятни условия за женитба. Сега трябва да приготвяте добри условия за бъдещия си живот. Ако не го послушате и се ожените, нещастията ще ви следват едно подир друго: жена ви ще се разболее и ще умре; децата ви ще боледуват, вие ще боледувате и т. н. Най-после ще видите, че сте направили грешка и ще съжалявате, че не сте послушали съветите на вашия ангел. Има случаи, когато този ангел ще ви посъветва да се ожените, защото трябва да родите деца, които да възпитате в духа на новите идеи. Тогава пък у вас няма да има желание да се жените и ще се противопоставите на съветите на ангела. Не се ли ожените, ще сгрешите. Каквото е писано на човека, това трябва да се изпълни. Ако искате да станете учител или да заемете друга някаква служба, вие пак можете да се обърнете за съвет към някой ангел. Щом молбата ви е искрена, непременно ще получите отговор, който ще бъде точен, съгласен с това, което е определено за вас. Тъй както разумният живот се изявява на земята, той е строго определен в своите главни точки.
Добре е човек да мени състоянията си, но той трябва да знае причините за тези промени. Добре е човек да мени състоянията си, но когато минава от по-ниско в по-високо състояние.
Едно се изисква от вас: да работите съзнателно, с любов и без никакъв страх за утрешния ден. Мнозина искат изведнъж да се освободят от стария живот и да го заместят с нов. Знаят ли те какво именно трябва да изхвърлят от стария живот? Ще кажете, че първото нещо, което новият живот изисква, е да живеете по закона на любовта. Знаете ли какъв е този закон и какво изисква от вас? Някои се хвалят със своята опитност в любовта. Къде е опитността им днес? Изгубили са я. Каква е тази опитност, която се придобива и губи? Каква е тази свещ, която се пали и загасва, която свети и изгаря? Какъв е този огън, този пламък, който ту се запалва, ту загасва? Ние говорим за онзи огън, който веднъж запален, никога не загасва. Ние говорим за Божественото, което е постоянно, вечно начало. Какво правят съвременните хора? – Те запалват своята свещ, но сами стават причина тя да изгасне. Че имат опитност от любовта, че я познават, те са прави, но не я задържат дълго време в себе си. Като дойде в дома им човек, когото обичат, те запалват свещта си, вземат даже няколко свещи от съседите си и не мислят да ги гасят. Щом дойде в дома им човек, когото не обичат, даже своята свещ не запалват, но вземат една малка вощеница, запалват я временно и скоро я загасват. По този начин те искат да заставят този човек по-скоро да си отиде. Това са хора, които познават любовта, които са я опитали, но не искат да я прилагат. Тази е причината, задето, като разбират новия живот, хората живеят пак стария. Такъв човек няма допирна точка в себе си. Защо? – Защото не служи на любовта. Това значи човек на настроения. Дето има настроения, там състоянията често се менят. Добре е човек да мени състоянията си, но той трябва да знае причините за тези промени. Добре е човек да мени състоянията си, но когато минава от по-ниско в по-високо състояние. Обаче ако от по-високо състояние минава в по-ниско, тази смяна не е на място. Следователно ученикът трябва да знае положително какво е състоянието му в даден момент, какви мисли и чувства го занимават във всеки даден случай. – Нали трябва да живеем? – Да живее човек, това е цяла наука. Важно е как трябва да живее.
Тази е отличителната национална черта на юдеите.
Коя е отличителната черта на Соломона? Преди всичко, Соломон е бил юдеин, и като такъв, той не е могъл да се освободи от общите национални черти на юдеите. Те са крайни материалисти. Братята на Йосиф, например, го продадоха за пари. Те не го убиха, но го продадоха. Също така юдеите продадоха Христа пак за пари, и то много евтино, само за 30 сребърника. Тази е отличителната национална черта на юдеите. И Соломон, като юдеин, трябваше да реагира срещу тази национална черта на своя народ. И еврейските пророци реагираха срещу тази черта. Като четете Библията, ще видите, че те навсякъде са сипвали огън и жупел, само заради тази черта на евреите. Те са търсили злото в духовенството, в управляващите. Направете превод да видите кое в човека отговаря на духовенството и кое — на управляващите. Духовенството, т.е. духовната страна в човека представя принципите, веруюто, от които се ръководят умът и сърцето на човека.
Под думата истина, Христос разбирал всички методи, чрез които животът може да се реализира. Значи, пътят води към истината, а истината – към живота. Без път човек не може да намери истината, а без истината не може да намери живота.
Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът." Обаче, за разбирането на този път, на тази истина и на този живот, необходими са знания. Под думата истина, Христос разбирал всички методи, чрез които животът може да се реализира. Значи, пътят води към истината, а истината – към живота. Без път човек не може да намери истината, а без истината не може да намери живота. Дотук Христос е спрял. Като казва за себе си, че аз съм пътят, истината и животът, искал да каже, че сам Той е в този път, в тази истина и в този живот. Ако и вие намерите този път, тази истина и този живот, ще разберете Христа. Иначе, ще Го критикувате, ще разисквате върху личността и живота Му, без да придобиете нещо. Ако имате един приятел, когото критикувате, и той ви критикува, какво печелите? Ако двама художници рисуват картина, която представя красотата, но и двамата се критикуват, печелят ли нещо? Единият казва на другия: Очите, носът, устата в твоята картина не са правилни. Другият пък казва : Сенките в твоята картина не са добре поставени. Ако критиката на двамата художници е на място, всеки сам ще изправи картината си и взаимно ще се усъвършенстват. Обаче, ако критиката не е на място, и двете картини ще останат непоправени. От резултатите, които критиката произвежда, се съди, дали тя е била права, или не. Да кажете на някой, че не живее добре, това още не е критика. Вие трябва точно да определите, де, как и на кое място той не живее добре. Той трябва да знае, в какво се изразява неговия лош живот, за да може да се поправи.
Днес мнозина мислят, че като умрат, всичко с тях се свършва. Не, като умре човек, като замине за другия свят, той оттам ще помага на хората.
Днес мнозина мислят, че като умрат, всичко с тях се свършва. Не, като умре човек, като замине за другия свят, той оттам ще помага на хората. Докато човек е в тялото си, той е слаб; излезе ли от него, той става силен, мощен, може да помага и на другите. Докато е в тялото си, човек мяза на длъжник, който има да дава най-малко на хиляда души. Щом излезе от дома си, който от кредиторите го среща, казва му: „Ти си безчестен човек, не издържаш на обещанията си! Ти си крадец, трябва да платиш дълга си!" Един го среща, друг го среща, викат му, хулят го и той се вижда в чудо, не знае какво да прави. Казвам на този човек: излез от тази държава на полиците, разплати се с всички кредитори и ще бъдеш свободен гражданин. Тогава, който от твоите кредитори те срещне, ще каже: „Радвам се, че те срещам. Ти си честен, добър платец. Сега можеш свободно да се разхождаш." Такова е състоянието на всеки, който може свободно да излиза от тялото си. Съвременните хора имат работа само с полици. Идете в Народното събрание - ще видите, че там се разправят само с полици; идете в църквите - и там се разправят с полици; идете в Обществената безопасност, и там се разправят с полици; навсякъде има разправии само с полици.
Бог не те е пратил на земята да събираш богатства. Богатството, женитбата дойдоха след това. Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш Любовта.
Ще дойде някой да ме пита, дали е вярващ, или не; дали е тръгнал вече в пътя, или не. – Ти сам трябва да знаеш това. Ако страдаш, ти си вече в пътя. Ако се дига прах около тебе, ти си в пътя. Прахът представлява изкушенията в пътя. Вие трябва да схващате правилно нещата. Всеки човек върви в пътя, но ту пада, ту става. Като падне, изпъждат го от рая. Тогава той се моли, разкайва се и на другия ден пак го приемат в рая. Върви така ден-два и пак сгреши нещо – изпъждат го от рая. След това почва да плаче, да се моли, пак го приемат. По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от рая. Той слезе в ада, където плака, разкая се, докато пак го приеха в рая. Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая. Сутрин е в рая, вечер е в ада. И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая. Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот. Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“. – Бог не те е пратил на земята да се жениш. – „Поне да забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята да събираш богатства. Богатството, женитбата дойдоха след това. Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш Любовта.
Няма защо да си въобразява човек, че е бил някакъв голям проповедник, или реформатор, или друго някакво величие. За човека е важно, в каквото обществено положение и да се намира днес, да изпълни волята Божия, като Син Божи.
Казвате: „Като дойде Христос, всичко ще се оправи“. Какво ще намери Христос, като дойде на земята? – Той ще намери умове, които мъжделеят, и сърца, които димят. Не е достатъчно да очаквате Христос да сложи венец на главата ви, да ви вземе с колесница, да ви заведе в рая и да каже: „Ето един човек от величията на земята, който беше реформатор, управляваше света“. Думите на Христос трябва да бъдат истинни. Ако Христос каже така за някой човек, той действително трябва да бъде такъв. Няма защо да си въобразява човек, че е бил някакъв голям проповедник, или реформатор, или друго някакво величие. За човека е важно, в каквото обществено положение и да се намира днес, да изпълни волята Божия, като Син Божи. Каквото заповяда Бог, той да го изпълни. И каквото изпълни, ще го носи със себе си през всички времена и епохи. Трябва ли ябълката, която дава плодове, да се препоръчва от хората? Нейните плодове сами я препоръчват. Ябълката, със своите тежки, увиснали плодове, казва: „Каквото Бог ми заповяда, аз всичко изпълних!“
Прав може да бъде само онзи, който люби. Онзи, който е готов да се жертвува за всичко в света, правото ще бъде негово.
Какво ново ще се внесе днес в света? Защото само Бог е най-силният в света. Но Той иска днес да се внесе едно право в света. И правото ще бъде не на силния, но на любещия. Прав може да бъде само онзи, който люби. Онзи, който е готов да се жертвува за всичко в света, правото ще бъде негово. Сегашните хора живеят само за себе си. Те са силни. Тази сила е произволна и всичките нещастия, всичките болести, всичките недъзи в живота се дължат на това; всичката дисхармония, която съществува в света, всичките противоречия в душите на хората. Всеки мисли само за себе си. Когото срещнеш, като четеш във вестниците, казва, еди-кой си убил, еди-кой си откраднал, еди-кой си излъгал. Всички се събрали, тоз това направил, онзи онова направил. И само онзи, който прави присъда, той е прав. Проповедникът в църквата проповядва за престъпленията, онзи проповедник изповядва за престъпления. Съдията съди за престъпления. Всички турят ред и порядък и светът е все в безпорядък. Мнозина от вас казват: „Колко хубаво щеше да бъде да е светът уреден.“ Защо не направите един опит да уредите вашия свят? Бог ви е дал всичките условия да направите един свят. Направете един проект. Всеки да уреди себе си, както мисли. Уредете се, че като уредите вашия свят, да бъдете в съгласие с всичките хора.
Ако е за любов, търсете любовта на Бога. Търсите ли любовта на хората, вие се намирате в кръчмата на живота. Кръчмарят налива своето вино, упоява ви, развеселява ви, но това веселие продължава кратко време. Стремете се към вечните неща, към любовта на Бога.
Истината освобождава човека, знанието и мъдростта го правят силен, а любовта му дава живот. – Защо трябва да любя? – За да живееш.– Защо трябва да придобивам знание? – За да бъдеш силен. – Защо трябва да обичам истината? – За да бъдеш свободен. Значи, ако не си свободен, не обичаш истината; ако си слаб, невежа, нямаш отношение към знанието и мъдростта; ако нямаш живот в себе си, ти си далеч от любовта. Щом изгубиш любовта, ставаш недоволен. Ако знаеш причината на недоволството, можеш да подобриш живота си; ако не я знаеш, страдаш, мъчиш се, докато нещата изгубят смисъл за тебе. И тъй, щом сте недоволни, търсете причината за недоволството в отсъствието на любовта в живота ви. Кога сте изгубили любовта си, не знаете. Затова казваме, че недоволството не е ваше. Вие го носите в себе си, но сте го наследили от вашите деди и баби, които са живели хиляди години преди вас. В който момент ви посети недоволството, спри се и си кажи: Какво искам от живота? Защо съм недоволен? Слънцето ме грее, праща своята светлина и топлина; вятърът ме милва, водата ме разхлажда, хлябът задоволява глада ми. Какво повече искам? Ще кажете, че се нуждаете от любовта на хората. Ако е за любов, търсете любовта на Бога. Търсите ли любовта на хората, вие се намирате в кръчмата на живота. Кръчмарят налива своето вино, упоява ви, развеселява ви, но това веселие продължава кратко време. Стремете се към вечните неща, към любовта на Бога. Казано е: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Познаването на Бога има отношение към любовта. Ще познаеш Бога и ще Го възлюбиш. Щом възлюбиш Бога, ще възлюбиш и ближния си, и себе си.
Всички хора са дошли на земята да се готвят за велико бъдеще. Каквито изпитания и нещастия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считайте, че те са дадени за ваше добро.
Всички хора са дошли на земята да се готвят за велико бъдеще. Каквито изпитания и нещастия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считайте, че те са дадени за ваше добро. Много хора са недоволни от живота на земята. Те съжаляват, че са дошли тук да страдат. Какво ще кажете тогава за съществата, които живеят под земята? Ако могат да излязат на повърхността на земята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. Вие считате вашия живот за мъчение. Защо? Защото го сравнявате с живота на по-напредналите от вас същества. Когато някой милионер изпадне до положението на последен бедняк, той ще бъде щастлив, ако от време на време получава някаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. Природата не търпи излишъци. Тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нужна за растенето му.
Който е дошъл веднъж на земята, той неизбежно ще влезе в ръцете на природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист.
Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачитане. Който е дошъл веднъж на земята, той неизбежно ще влезе в ръцете на природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на природата, той ще изпита нейните закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е научил урока си и учителят ще го извини. Обаче природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа. — Ама аз се обезсърчих. — Обезсърчението не разрешава задачите. — Отчаях се вече, не ми се живее. — Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш волята Божия. Остен има и за окултните ученици. Природата обича само ония, които учат. Ние взимаме ученето в най-широк смисъл. Природата разполага с много школи, в които се изучават много науки, много изкуства. Велико бъдеще стои пред вас.
Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел.
Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, все ще видите една малка дисхармония, но тя не трябва да ви смущава. Докато живеете на физическия свят, дисхармонията е необходимо условие за растенето ви. Тя представя малко противодействие, поставено на пътя на всеки човек, за да има какво да преодолява. Като преодолява препятствията и мъчнотиите в живота си, човек постепенно расте. Тъй щото дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се страхувайте. Използвайте всичко за добро. Природата работи за доброто на онези, които я разбират, които мислят, чувстват и постъпват правилно. Това са разумните хора в света. Като се вглеждате в живота на умните хора, ще видите, не те правят повече грешки от глупавите. Можете да направите изчисление, да видите в колко на сто от постъпките на умните има грешки и в колко на сто на глупавите. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грешки, това показва, че не сте от много умните хора. Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой или толкова по-здрав морален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения.
Време е вече да се простите с миналото. Не го забравяйте напълно, защото от него сте научили много неща, но оставете го настрана и внесете в живота си нещо ново.
Време е вече да се простите с миналото. Не го забравяйте напълно, защото от него сте научили много неща, но оставете го настрана и внесете в живота си нещо ново. Представете си, че ви донесат пълен чувал със сушени плодове: ябълки, круши, череши, вишни, сливи и др. В това време излизат пресните, нови плодове, току-що узрели. От кои плодове предпочитате да ядете: от сушените, или от току-що узрелите? Разбира се, че ще предпочетете пресните плодове пред сушените. Сушените плодове имат смисъл само тогава, когато няма пресни. Тогава дори те са благословение за човека, ако ги има. Излязат ли обаче пресните плодове, те са за предпочитане пред сушените. Ако разбирате нещата по този начин, вие сте разумни хора и ще живеете в разнообразието на живота. Не ги ли разбирате така, вие ще живеете в пълно еднообразие, където преобладаващо влияние има положителното електричество. Вие знаете от физиката, че когато се срещат само положителни електричества, настава отблъсване. В това отношение, като ви наблюдавам, виждам, че много от вас са станали еднообразни, вследствие на което взаимно се отблъсквате, не можете да се търпите. Разнообразие е нужно на хората! За пример, разнообразие има в следните постъпки на хората. Представете си, че се съберат трима поети, но единият от тях знае да свири, а другият знае да рисува. Първият започва да чете някои от своите стихотворения. Другите двама го слушат. Вторият поет няма да чете свои произведения, но ще вземе цигулката си и ще изсвири нещо хубаво. И третият поет няма да чете свои работи, но понеже знае и да рисува, той ще вземе четката и ще нарисува набързо някоя хубава картинка. Рекат ли и тримата да четат произведенията си, колкото хубави да са те, с това ще създадат голямо еднообразие помежду си. Резултатът на това еднообразие ще бъде отблъсване, отдалечаване. За всички хора в света има определено място и определена работа, която всеки трябва да извърши. Намерят ли хората своите места и своята работа, те винаги ще живеят в пълно разнообразие. Да работите за себе си, т.е. да задоволите себе си, това е едно от здравословните състояния за човека. Да се стремите да задоволите хората, това е болезнено състояние.
Силата на човека зависи от светлината, която има, светлината зависи от човешката мисъл, човешката мисъл зависи от любовта, с която човек е свързан. Ако нямате вие любов, мислите ви няма от какво да черпят сила.
Най-първо, човек не може да бъде щастлив на земята без светлина, не може да има удоволствие без топлина, не може да има постижение без сила. Силата на човека зависи от светлината, която има, светлината зависи от човешката мисъл, човешката мисъл зависи от любовта, с която човек е свързан. Ако нямате вие любов, мислите ви няма от какво да черпят сила. После, ако вие нямате вътрешна топлина. Аз говоря за топлината, която не се губи. Често ръцете ви изстиват, краката ви изстиват, значи нямате онази истинска топлина. Топлината, която се мени, това е едно неуравновесено състояние. Човек, на когото ръцете и краката изстиват, той е беден, той не е богат. Да кажем, вие казвате, че вие обичате Господа, и при студено време ви изстиват ръцете. Ако обичате Господа, ръцете ви няма да изстиват и краката ви няма да изстиват. Казвате, че сте беден. Беден сте по същата причина, че топлина нямате в себе си. Ако нямате някоя пещ, как ще си опечете хляб? Или ако няма в света топлина, как ще се роди житото?
Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов. Без Любов никакво възкресение не съществува. Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш.
Сега мога да ви кажа три неща, от изпълнението на които зависи познаването на Христа. Който познае Христа, и Христос ще го познае. Аз не говоря за историческия Христос, Който пострада на кръста, но за възкръсналия Христос. Възкресението подразбира проява на Великата Божия Любов. Без Любов никакво възкресение не съществува. Ако Любовта не те озари, не можеш да възкръснеш. Стремете се да придобиете трите елемента в себе си – правда, истина и светост. Щом ги придобиете, Христос ще дойде във вас. Тогава може да кажете: „Аз и Христос едно сме“. Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат. Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост. Това е само външното отношение към Христа. Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със светост.
Светлината е хубава, но показва погрешките. Щом искаш да проявиш света на светлината, винаги ще изложиш себе си. Употребяваш тъмнината, ще скриеш своите погрешки, но същевременно ще закриеш някои от своите добродетели.
Светлината е хубава, но показва погрешките. Щом искаш да проявиш света на светлината, винаги ще изложиш себе си. Употребяваш тъмнината, ще скриеш своите погрешки, но същевременно ще закриеш някои от своите добродетели. Светът тъй е направен, всякога трябва да жертвуваш. Ако жертвуваш светлината, губиш. Ако жертвуваш тъмнината, губиш. При какви условия може да си служиш с тъмнината. В Библията имаме един пример, Ной след като излезе от кораба, се развесели, намери винце, пи и се разголи. Единият син видя баща си и започна да му се смее. Отиде и каза на брата си. Вторият брат взе една дреха и покри баща си. Казвам: По-хубаво е човек да носи дреха. Да не вижда погрешките на хората. Погрешките на хората нищо не допринасят.
Учителят на Бялото братство не носи никакви пръстени и украшения, облича се скромно, защото иска да застави ученика си сам да намери вътрешните богатства и чистота на Учителя си, да намери вътрешния, а не външния му блясък.
За да познавате Учителя си, ще ви опиша отличителните черти на Учителя на Бялото братство и на този от Черното братство. По какво се отличава добрият от лошия учител? Учителят на Черното братство не познава истината, вследствие на което обръща голямо внимание на външността: той се облича с най-хубави модерни дрехи, носи скъпи украшения — пръстени с различни диаманти и брилянти. Той казва на учениците си: Ще знаете, че само при мен ще намерите истината. Учителят на Бялото братство се облича скромно, но винаги чисто, спретнато, без никакви пръстени и украшения. На учениците си казва: Не очаквайте от мене много нещо! Следователно, за да не изпадне в заблуждение, ученикът трябва да познава Учителя си не външно, а вътрешно. Когато ученик от Школата на Бялото братство отиде при Учителя си и каже, че еди-кой си учител е много напреднал, знае много неща, Учителят му няма да се нахвърля по адрес на този учител, да го нарече такъв-онакъв, но ще каже: Да, този учител знае много повече неща от мен. Той може да направи такива работи, които аз не смея, не си позволявам да извърша. В това отношение той седи по-високо от мен. — Щом е така, да отида при него. — Иди, все ще научиш нещо. Той не ограничава ученика си, дава му пьлна свобода. Като отиде при новия учител, ученикът веднага сменя мястото си: от главата слиза в стомаха, в червата, при нечистотиите, а после и в черния дроб. Като затъне в тези тъмни фабрики, той започва да разбира първия си Учител и казва: Не искам да седя повече тук. Час по-скоро искам да изляза от този затвор. Учителят на Бялото братство не носи никакви пръстени и украшения, облича се скромно, защото иска да застави ученика си сам да намери вътрешните богатства и чистота на Учителя си, да намери вътрешния, а не външния му блясък. Като съзнава своята вътрешна бедност и сухота, учителят на Черното братство казва: Ще се обличам богато, разкошно, с украшения, за да покажа на учениците си с какви богатства разполагам. — Това са външни положения. Който иска да се покаже външно богат, той вътрешно е беден. Който изглежда външно беден, той вътрешно е богат. Пазете се от външни заблуждения и знайте, че дето много обещават, малко дават; дето малко обещават, изобилно дават. При първото положение ще се натъкнете на същества от различни категории на развитие в умствено и сърдечно отношение и ако речете да ги критикувате, ще се свържете с техните влияния. Това значи да се бори човек със злото. Който веднъж само се е опитал да се бори със злото, той е бил победен. Няма адепти, нито учители, които, като са се борили със злото, да не са били победени. Злото нито се подчинява, нито се побеждава, нито се ограничава. Като окултист Апостол Павел е казвал: „Побеждавайте злото чрез доброто!" Значи, доброто само може отчасти да ограничи злото, да се балансират тия две сили. Освен тези две категории учители има и трета категория, които си служат с методите и на двете братства, но не спадат към никое от тях. Много от учителите на Черното братство са свършили Школата на Бялото братство, знаят всичките й методи и ги употребяват за Черното братство. След като са свършили Школата на Бялото братство, някои от Учителите на тази Школа са следвали Школата и на черните братя, тъй щото и те знаят методите и на едното, и на другото братство. Според случая те си служат или с едните, или с другите методи. Те си позволяват това, защото са от по-висока йерархия от другите. Учителите на Бялото братство си служат с методите на своята Школа. Учителите от Черното братство, които знаят методите и на двете Школи, често употребяват методите на Бялото братство в полза на своята Школа. Вие трябва да знаете тези неща, защото при изучаване на окултизма можете да се натъкнете на големи мъчнотии и противоречия. Като ученици на окултна школа трябва да познавате силите си, защото при сегашното ви развитие, при сегашното ви знание, при сегашната ви морална стабилност невъзможно е да боравите с някои сили на природата. Защо? Защото не можете да издържите на техния вътрешен напор.
Аз не искам да изкореня злото. Злото трябва само да се ограничава. На 100 души добри хора са потребни 10 лоши. И ако ги нямате, трябва да им платите, за да дойдат във вашето общество
Злото в света е една потреба; то е толкова потребно, колкото и доброто. Туй го запомнете! В онова дърво, дето се представя – дървото на познание добро и зло, в него се крие философията. Във всяко едно дърво съществуват два принципа, от плода на което, като вкуси човек, ще може да познава и доброто, и злото. Добрият човек мисли, че трябва да е честен, справедлив – има един метод за разбиране. А лошият човек казва: „Трябва да се обере, да се пооткрадне, да се убие човекът“. И той си има свой метод. И единият казва: „Моят метод е прав“, и другият тъй казва. Двамата обаче имат две различни разбирания. Сега вие ще кажете: „Не може ли без зло в света?“ Не може! Ако вашите къщи могат без канализация, ако вие можете без нужници, тогава и без зло може. Но най-първото нещо: като съградите една къща, съграждате и един нужник. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, през която излизат тия нечистотии? Ще благодарите, че тя ви освобождава от едно голямо зло, защото ако тия вещества не могат да се трансформират и да приемат физически вибрации, те биха образували отровни газове и щяха да спрат еволюцията на вашия живот. И вие често си задавате такъв един въпрос, казвате си: „Нашият Учител не знае ли, че тук има толкова лоши хора, неспособни ученици, защо не ги изключи?“ А-а,... не разбирате вие философията на живота, не я разбирате. Вашият Учител не е глупав като вас. Вашият Учител върви съобразно Великите закони на Природата. Той не иска да измени в нищо на онова, което Бог е направил. Ние не искаме да оправим света. Аз не искам да изкореня злото. Злото трябва само да се ограничава. На 100 души добри хора са потребни 10 лоши. И ако ги нямате, трябва да им платите, за да дойдат във вашето общество. Трябва да ги търсите, защото ако ги нямате, вие ще се спънете. А когато имате 10 лоши сестри между 100 добри, вие трябва да ги пазите като писани яйца. И знаете ли защо са лоши? Те казват: „Ние се вкиснахме заради вас, всичките ваши нечистотии все през нас минават; вие ядете и пиете, а ние се вмирисахме заради вас, заради вас ние страдаме“. Имат ли право те да ви се сърдят? Имат право, разбира се. И затова те ви мразят, гонят, хулят. Вие ще кажете: „Аман!“ Не, не, аман от вас. И аз ви казвам: Като писани яйца ще ги пазите. Сега и обратният процес е верен. Във всяко едно общество от 100 лоши хора трябват 10 добри. На вас ви трябва една канализация. Вие давате нещо, но трябва да има някой да го вземе. Вие сте търговец. Образували сте такава материя, необработена, рохка материя. Тия, лошите хора, са търговци, които трябва да купят тази материя и да я пратят в Природата. (...) Сега, тия 100 души лоши хора трябва да намерят 10 добри, да им платят на тях и да ги пазят като писани яйца. На тях им трябва храна. Доброто в света иде чрез добрите хора, пък злото в света си отива чрез злите хора. Следователно, ако вие искате да се освободите от вашето зло, трябва да имате врата. И в обществото, ако вие нямате отворени врати, през които да изтича това зло, вие ще се задушите. Тъй е. Този лош човек, той ви спасява. Ако злият пита: „Защо е този добър човек?“ Казвам: Той ти дава живот. Всичките блага, храната, идват от доброто. Устата, това е доброто на човека, а задният му канал, това е злото. Сега това е малко цинично, но вие сте ученици. Тогава доброто в света седи в главата, а злото – в стомаха. В главата е ложата на Бялото Братство, а в стомаха е ложата на черното братство; там всичките братя, които стоят, казват: „Кокошчици, агънца, гъсчици дайте, това-онова“. Тъй вие слугувате на черните братя. Пък те, понеже трябва да живеят, от соковете на тази храна дават на Белите Братя и казват: „Хайде да дадем на Белите Братя, за да имаме пак кредит“. И затуй те им пращат сокове нагоре. Пък Белите Братя казват: „Понеже те ни пратиха данъка, сега ние ще им пратим храна“. Трябва да има една правилна обмяна и ние не можем да изменим този закон. А вие, щом се запитате защо е злото, не може ли без него, веднага умът ви потъмнява. Сега злото в света аз го определям така. Злото, това е по възможност най-малкото добро, начало на доброто в своите най-малки проявления. Следователно там, където започва доброто, в най-низките си вибрации, това е зло. И затова едно същество, което е достигнало до своя най-висок стадий на развитие в еволюцията си, като забрави как да измени вибрациите и влезе в по-низките вибрации на живота, то умира, понеже влиза в разрез с противоположните движения в живота. И тъй, злото в света е начало на доброто. Значи, ако си станал лош, сложил си начало на живота си.
Силната и непоколебима вяра укрепва ума на човека. Ако храносмилането не става правилно, човек неизбежно ще заболее. Така и кривите вярвания причиняват ред психически разстройства на човека.
Ние не сме против старото, нямаме намерение да го рушим. Ние се интересуваме за новото, което съгражда нещата. Ако новото гради, то ще съгради нови къщи за хората. Щом видят своите нови къщи, само по себе си, те ще се откажат от старите и ще ги оставят на ония, които се държат за старото и не отстъпват от него. Старите къщи ще останат за слугите на новите хора. Ние не сме за онези, които събарят старото, без да градят новото. Ние сме само за ония, които едновременно събарят и градят. Ако старото дърво не дава нови клончета, неговият живот е безсмислен. За да се развиват дърветата добре, те трябва да се намират при благоприятни условия. Много борове днес изсъхват, благодарение на противоположните течения, на които са изложени. Тези противоположни течения са резултат на борбите, които съществуват в религиозно и умствено отношение, между хората. За да се възстанови нормалния ред в живота на хората, трябва да се изменят техните умствени и религиозни възгледи. В това отношение, в помощ на човека може да дойде вярата. Силната и непоколебима вяра укрепва ума на човека. Ако храносмилането не става правилно, човек неизбежно ще заболее. Така и кривите вярвания причиняват ред психически разстройства на човека.
Вие от Слънцето трябва да вземете нещо. И като влезем вкъщи, трябва да видите какво са ви пратили оттам и целия ден ще бъдете весели.
Вие излезете, погледнете Слънцето и казвате: „Изгряло е Слънцето, колко е червено. Има малко облаче.“ И после си обърнете гърба и влезете вкъщи. Вие не сте видели още изгрева на Слънцето. Вие от Слънцето трябва да вземете нещо. И като влезем вкъщи, трябва да видите какво са ви пратили оттам и целия ден ще бъдете весели.
Човек всякога ще вярва на себе си повече, отколкото на хората. Ако вярва повече на хората, по-малко на себе си, то е криво. Вярвай повече на себе си.
Харесвам онзи пример у българите. Един имал много своенравна жена. Той каквото казвал, тя казвала всичко противното. Един ден отишли на ливадата да косят. Той казва: „Събирай косеното сено.“ Тя казва: „Не косено, но стригано.“ „Не е право стригано, аз го косих с косата.“ Взел, че я хвърлил в реката. Казва: „Жена, кажи че е косено, да те извадя.“ Тя казва: „Стригано е.“ Показва с двата пръста, че е стригано. Не се плаши, че може да се удави, но мнението си го държи, поддържа своето убеждение, че е стригано. И тя е права. Мъжът казва, че е косено. То е косено само на една страна. Ножиците имат две страни: те, като се съберат, го косят. Тя казва: „Косено е, защото косата е една част от ножицата. Ако не беше ножицата, какво щеше да правиш?“ Той е буквоядец, казва: „Коса е това“, че той го косил. Казвам, кое е право да се каже: косено или стригано? И той е прав, и тя е права. Той вижда само едната страна на ножицата, тя вижда двете страни на ножицата. Туй са психологически процеси. Ти правиш добро на някой човек. Ти мислиш едно, той мисли съвсем друго. Той има съвсем друг интерес, има друга замисъл. Може хората всякога да ти припишат туй, което не е. Ти ще вярваш онова, което е вътре в тебе, то е вярно. Човек всякога ще вярва на себе си повече, отколкото на хората. Ако вярва повече на хората, по-малко на себе си, то е криво. Вярвай повече на себе си. На хората вярвай толкова, колкото на себе си. То е правилото. Ако вярваш на тях повече, ти ще влезеш в кривия път. Всеки един човек трябва да вярва повече на онова, което е вложено в него. То е право.
Господ ще го изложи пред лицето на всички хора и на всички ангели. И доброто, и злото у човека ще бъде изложено на показ. Всеки ще бъде изложен, всеки ще бъде съден за делата си.
Питам: Защо пророк Натан изнесе погрешките на цар Давида налице? Не можа ли да отиде при него да му каже да затули по някакъв начин погрешката си? Той каза всичко право в очите на Давида, вследствие на което и до днес, от три хиляди години насам, всички хора четат и препрочитат неговата история и неговия живот. Затова хората се чудят как е възможно Давид, помазаник Божий, да е извършил такава погрешка. Това е неразбиране на живота. Давид плати скъпо за своята погрешка. Давид беше благороден. Той съзна погрешката си и я изправи. Както Господ изложи Давида за една погрешка пред целия свят, така Той ще изложи всеки човек, който греши. Господ ще го изложи пред лицето на всички хора и на всички ангели. И доброто, и злото у човека ще бъде изложено на показ. Всеки ще бъде изложен, всеки ще бъде съден за делата си. – Ама защо не се кажат погрешките ми само на мене, на ухото ми? Божественото учение не се проповядва на ухото. То се проповядва пред всички хора, на всеослушание. Отношенията на хората към Бога трябва да бъдат чисти, разумни. Щом отношенията им са разумни, те ще имат правилни разбирания за живота. Когато отношенията на човека към Бога са правилни, той не изпада в заблуждения. Който няма правилни отношения към Бога, той често изпада в заблуждения и мисли, че му се дават особени откровения от Бога. Това са частни откровения, а не общи. За нас са важни ония откровения, които се отнасят до всички хора. Божественото се проявява в общото, в принципалното. Само Божественото е в състояние да разреши противоречията в живота. Щом разбере смисъла на живота, човек ще бъде в сила да обича както своите приятели, така и своите неприятели. Той ще обича и ония, които го обичат, както и ония, които го мразят. Това значи да опишете една окръжност около себе си, да завършите кръга на своята деятелност.
Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще траска главата си, докато узрее.
Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от божествената азбука. Който е добил ума, той мяза на човек, който знае де са скрити всичките богатства. Той знае де може да се получи най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши. Не само това, но човекът на ума знае де се намира еликсирът на живота. Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те дигнаха от това цял въпрос и затова да правят каквото искат – повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачение, то е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като намерих колко е дебела българската глава, отказах се, това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще траска главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата. Не, няма въображение в света. Преди всичко аз виждам нещата, както никой не ги вижда. Аз съм голям реалист, аз виждам нещата ясно. И аз зная за всеки даден случай това, което е добро за мене. Ако това, което зная аз, е добро за мене, то е добро и за другите. Всяко нещо, което опитвам и виждам, че е добро за мене, то е добро и за другите хора. Ако ти вървиш по този път, и ти ще имаш същите резултати. Казвам, като вървите по този път, всеки един от вас може да направи една проверка. Аз не искам да ви убеждавам в нищо. Какво ще се ползвам от една реалност, която не съществува.
Като се разкае, човек трябва да бъде готов да се изповяда. Като се изповяда, трябва да е готов да изнесат греховете му пред хората на всеослушание. За да се простят греховете на човека, те трябва да се изнесат навън
Като изнасям постъпките на хората, това не значи, че трябва да се съдите. Колкото да се крият погрешките, един ден те ще излязат навън, ще станат достояние на всички. Някой изповядва греховете си, а после съжалява. Щом съжалява, той не е дошъл още до истинското разкаяние. Като се разкае, човек трябва да бъде готов да се изповяда. Като се изповяда, трябва да е готов да изнесат греховете му пред хората на всеослушание. За да се простят греховете на човека, те трябва да се изнесат навън. Когато греши, човек не се страхува; когато греховете му се изнасят навън, той започва да се страхува. Значи той се страхува от хората, а от Бога не се страхува. Ще дойде някой да се изповядва и не казва какви грехове е направил, но се нарича голям грешник. Той се страхува да каже греха си, да не се изложи. При такава изповед греховете не се прощават. Само свободният човек може да се изповяда. Насила човек не може да се изповяда. Геройство се иска от човека, за да се изповядва. В историята на човешкото развитие само двама души са се изповядали искрено: св. Августин и Толстой. В книгата „Моята изповед“ Толстой е безпощаден към себе си. Той изнася фактите естествено и показва слабите страни на богатите и на сиромасите. Като прави своята изповед, Толстой търси път на изправяне. Най-после той намери път за изправяне на своите погрешки.
Светът, който Бог е създал, е оправен, но човешкият не е оправен. Задачата на всеки човек е да изправи своя вътрешен свят. Изправи ли своя свят, човек ще види, че външният свят е изправен.
Лекарят пипа пулса на болния и си мисли: „Този човек няма да оздравее“. Като го погледне в очите, той му казва: „Ще оздравееш, болестта ти не е опасна“. Болният е чувствителен, той слуша какво му говори лекарят, но същевременно възприема мисълта му и се отчайва. Без да искат, лекарите уморяват болните. За да не уплаши болния, лекарят си мисли едно, а казва друго. За да не се поддаде на мисълта на лекаря, болният трябва да има силна вяра. Като ученици, вие трябва да различавате мислите на хората от това, което разумната природа е определила. Лекарят мисли едно, а природата – друго. Тя е определила на всеки човек колко време ще живее. И ако живее съобразно нейните закони, той ще остане на земята точно толкова време, колкото тя е определила. За да реализира плана на своя живот, човек трябва да изпълнява всичко онова, което добрите и разумни същества му препоръчват. Не изпълнява ли съветите на добрите хора, той не може да се ползва от тях. Ще кажете, че с молитва всичко се постига. Молите се, но въпреки това нищо не постигате. Защо? Не знаете как да се молите. Казвате: „Отче наш, Който Си на небето“. Вие се обръщате към Бога като към ваш Баща, но болестта не ви напуща. Продължаваш по-нататък: „Да се свети името Твое, да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята“. Ти желаеш да се освети името Божие на земята и да се изпълни Неговата воля, а въпреки това страдаш, боледуваш. Защо? Защото не си проникнат дълбоко от това желание. И така, колкото да мислите, вие не можете да се освободите от скърбите и от мъчнотиите. Човек не може всякога да бъде разположен и весел. Често скърбите и нещастията си пробиват път през радостта, а радостта си пробива път през скърбите. Знайте, че всяка скръб и всяко нещастие си имат своя причина. Някой се моли, плаче, но скърбите не го напущат. Той е недоволен от Бога, че не го слуша, че не приема молитвите му. Много естествено. На всеки човек са дадени права и задължения. Той използва правата си, а задълженията си пренебрегва. Той се ползва от всички блага, които Бог му дава, а не изпълнява това, което се изисква от него. Като се намери в затруднения, човек пита как и кога ще се оправи светът. Светът, който Бог е създал, е оправен, но човешкият не е оправен. Задачата на всеки човек е да изправи своя вътрешен свят. Изправи ли своя свят, човек ще види, че външният свят е изправен.
— Къде е истината? — В човешката душа. Истината не може да се прояви вън от душата. Който търси истината, първо той трябва да намери душата, т. е. да съзнае, че има душа и живее в нея.
Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него". — Кой свят възлюби Господ? — Светът, който е в човешката душа. Значи, Бог е възлюбил разумната душа, която се проявява. Казано е същевременно, че Бог е възлюбил истината в човека. — Къде е истината? — В човешката душа. Истината не може да се прояви вън от душата. Който търси истината, първо той трябва да намери душата, т. е. да съзнае, че има душа и живее в нея. Душата говори на човека чрез всичко, което го заобикаля. Слънцето, което грее; вятърът, който вее; реките, които текат; цветята, които растат, това е все говор на душата — великата майка на човечеството. Тя се грижи за него по различни начини. По нейна заповед слънцето грее, вятърът вее, изворите бликат, плодовете зреят. Душата е проявеният Бог в човека. Когато човек не слуша душата си, тя се оттегля от него, и той се стопява, както ледът — от слънчевите лъчи. Душата може да стопи човека на своя огън, както вие топите восъка. От стопения восък тя прави нови форми дотогава, докато ги хареса.
Аз казвам: изгорелите от огън диаманти са станали въглени. Кой е този огън? То са необузданите човешки страсти, които са образували всичките тия въглени.
Съвременните учени казват, че от въглена се образува диамантът. Аз оспорвам това и казвам: От диаманта се образува въгленът. Те казват: „Въгленът, като се стопи, той се пречиства и става диамант“. Аз казвам: Диамантът, като не е запазил блясъка си, става на въглен. Когато човек е праведен, чист, той е диамант, а когато съгреши, той става въглен. Ако си диамант, това показва, че не си опетнен. От грешен човек праведен не може да стане. Как може от грешен човек да стане диамант? Диамантът си е всякога диамант! Около диаманта може да се образуват известни наслоявания и той да потъмнее, но то е само едно опрашване отвънка. И аз казвам: изгорелите от огън диаманти са станали въглени. Кой е този огън? То са необузданите човешки страсти, които са образували всичките тия въглени. Съвременните учени хора казват: „Голяма топлина, голямо налягане се изисква, за да се образува диамантът“. Тук сме съгласни. Диамантите се образуват от огъня на Божествената Любов, при налягането на Божията Мъдрост и при действието на Божията воля. Диамантът, този камък, е едно живо, разумно същество. Аз съм срещал много диаманти, които се оплакват и казват: „Нас ни предават все от ръка на ръка, продават ни, някой каже: „Много хубав камък“, вземе ни, но щом се намери натясно, веднага ни продава. Постоянно ни продават като овците и говедата, но затуй пък и ние никога няма да им разкрием нашия живот, и хората никога няма да ни разберат; те може да ни продават, колкото искат, но на тези хора ние няма да разкрием нашия живот“. Говоря фигуративно. Дойде някой праведен, а хората го продават от едно място на друго. Но с продаване нищо няма да се уреди.
Новото учение е дошло да изчисти старото, да го събори и да направи нови къщи.
Коя е отличителната черта на съвременната култура? – Тя се отличава със своята грамадна разрушителна сила. Съвременните културни хора са майстори в разрушението. Да остане на тях, те са в сила да вдигнат, ако не цялата, поне половината земя във въздуха. Обаче, съществата, които се грижат за земята, могат да налеят вода върху изобретенията на учените и да ги обезсилят. Господарят на земята не позволява да се играе с нея. Като залее барута с вода, пали го, колкото искаш – не хваща. Така постъпва Господарят с различните философски учения. Достатъчно е да ги полее с вода, за да се объркат и самите философи, да не знаят, нито какво да правят, нито какво да мислят. В края на краищата, всички философи дохождат до положението да не познават себе си. Един американец – философ, като размишлявал дълго време върху различни въпроси, най-после започнал да се пита: Кой съм аз? Аз ли съм, или не съм аз? От много мисъл изгубил сам себе си. Така питат и децата, де е лукът, и какво представя той. Свалят една люспа, втора, трета, да видят, де е лукът и, най-после, казват: Лука го няма. Значи, той с само от люспи. Защо природата е направила лука само от люспи? Защо лукът има 35 люспи ? Ще кажете, че в това няма никаква философия. Не, и това е важен философски въпрос, който трябва да се разбира. Интересно е да знаеш, защо орехът има твърда черупка. Като не можеш да отговориш, казваш: Така искал Бог, или така рекъл. Учените пък казват: Така е открила науката. Това е най лесно нещо, да спреш дотам: Тъй рекъл Бог, или така е доказала науката. Щом дойдете до един труден въпрос, казвате: Тъй рекъл Бог. Така твърди науката. Така гледа обществото. Така наредила държавата. Така е постановила църквата. Всеки застанал зад известна позиция, измива си ръцете, като Пилата, и се освобождава от всякаква отговорност. Дошло в света новото учение, което с власт повелява на нечистите, т.е. на неразумните духове. Новото учение е дошло да изчисти старото, да го събори и да направи нови къщи.
Всички противоречия в живота, както и антагонизмът между хората, се дължат на борбата между човешкия дух и материята. Висшето, разумното начало в човека не причинява никакви борби, никакви противоречия.
Любовта и за мене, и за вас трябва да е едно и също нещо, еднакво да я разбираме. Като проява, и мъдростта трябва да я разбираме еднакво. Същото се отнася и за истината, за правдата и за добродетелта. Ако любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта за едни хора представят едно нещо, а за други – друго, всички ще си говорят на непознат език. Старото и новото са два различни езика, на които хората говорят, без да се разбират. Всички противоречия в живота, както и антагонизмът между хората, се дължат на борбата между човешкия дух и материята. Висшето, разумното начало в човека не причинява никакви борби, никакви противоречия. По този въпрос са писали много философи. Който се интересува, може да чете, какво са писали. Срещат се двама религиозни. И двамата вярват в Бога и Христа. Те започват да разглеждат въпроса за спасението на човека. Отначало разискването върви добре, но дойдат до едно място и се разделят. Те започват да спорят. Единият казва, че човек може да се спаси по еди-какъв си начин. Драгият намира, че спасението става по точно противоположен път. И двамата остават на особено мнение. Такъв спор се явява между православната и католическата църква по въпроса за „Символът на вярата." Православната църква казва, че Светият Дух произтича от Отца, а католическата твърди, че Той произлиза от Отца и от Сина. Коя църква е по права, един ден те сами ще си отговорят. Това е домашен спор, както спорят мъжът и жената в семейството. Някога спорът свършва с бой. Една от страните – мъжът или жената пострадва, излиза от борбата със счупен крак. Ако ме викат за свидетел, моята работа не е нито да бъда свидетел, нито да се произнеса, кой от двамата е по-прав, но да наместя счупения крак. Ще кажете, че мъжът бил жена си, или жената била мъжа си. Това не е достатъчно. Важно е, да се знае основната причина, защо единият или другият вдигнал ръка да бие. На същото основание, лесно се казва, че новото учение било еретическо или анархистическо.
Новото учение не разрушава, но закон е: Когато дойде новото в света, то отстранява всички елементи, които не взимат никакво участие в работата, т. е. които нищо не допринасят.
Много противоречия съществуват в човешкия свят. Те не могат да се избегнат, но можете да се пазите от тях. Те неизбежно съществуват. Човек сам създава противоречията. Те са резултат на философските системи и учения. Като бариери се изпречват те на човешкия път и очакват своето разрешение. Ние трябва да се спрем, да разрешим всички философски въпроси. Много мъчнотии среща човек на пътя си, които също не могат да се разрешат в един момент. Те са съществували в миналото, съществуват сега, ще съществуват и в бъдеще. И в нашия век има мъчни въпроси, и в бъдещето ще ги има. Радвайте се, че ви предстоят мъчни въпроси за разрешаване. Един мъчен въпрос е следният: „Кое е това ново учение"? Според едни, новото учение е това, което разрушава обществото; според други, новото учение е това, което съгражда обществото и носи условия за повдигането му. – Кой от двата възгледа е прав? – Вторият. Новото учение не разрушава, но закон е: Когато дойде новото в света, то отстранява всички елементи, които не взимат никакво участие в работата, т. е. които нищо не допринасят. Дядо ми гради нова къща, аз му помагам. Ако трябва да избера нещо от стария материал, от старите греди, например, аз ще взема само здравите, а не изядените от червеи. Трябва ли да се сърдя на работниците, или на себе си, че турям настрана старите изгнили греди? Те са свещени греди, дядо ми ги е поставил. – Какво от това? Някога са били на мястото си, а днес не влизат в работа. Старите дървени греди ще ги заместим с нови. – Ами дървените? Грешно е да ги хвърляме. – Чудни са хората, като намират греха там, дето го няма.
– Що е страданието? – Велик закон, който примирява хората. Страданието, като Божествен процес, сближава хората. Когато те се сближат, страданието ще вземе друга форма. Енергиите му ще се сменят, но няма да изчезнат.
Съвременната култура се отличава по своя голям замах на действия. През всички епохи са правили опити за сближаване на хората, и сега се правят същите опити. Под „сближаване" аз разбирам разумно сближаване, не както между вол и неговия господар. Разумното сближаване е акт на човешкото съзнание или на човешката душа. Според някои, човек няма разумна душа. – Не, има разумна душа, защото само разумните души се разбират. Когато двама души страдат, те имат условия да се разбират. – Що е страданието? – Велик закон, който примирява хората. Страданието, като Божествен процес, сближава хората. Когато те се сближат, страданието ще вземе друга форма. Енергиите му ще се сменят, но няма да изчезнат.
Невидимият свят, който хората отричат, е създаден за разумните същества, завършили своето развитие на земята. Само техният ум е в състояние да разбере великата мъдрост, скрита зад видимото. Ние не отричаме видимото, като начало, подготовка за разбиране на невидимото.
Видимият свят е за децата. Той е велика забавачница. Всички кълба в пространството, всички слънчеви системи са направени от Бога за забава на Неговите деца. Друга философия няма. Слънцето, луната, звездите са забавления за времена и години, да има с какво да се занимават децата през разните времена и епохи. Когато учените се занимават с въпроса, как е направено слънцето, какъв е неговият състав, това не е нищо друго, освен играчките на децата. И те чоплят играчките и куклите си, искат да знаят, как са направени. Всяка играчка е съставена от няколко части. Часовникът, например, се състои от няколко колелца, от пружина, ос и др. И науките – химия, физика, математика, също, са забава за децата, да намерят частите, от които са съставени. Както звездите, така и химията са играчки за детето. Невидимият свят, който хората отричат, е създаден за разумните същества, завършили своето развитие на земята. Само техният ум е в състояние да разбере великата мъдрост, скрита зад видимото. Ние не отричаме видимото, като начало, подготовка за разбиране на невидимото. Аз взимам думите "видимо и невидимо" в широк смисъл. Видимият свят е преходен. Той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години. Според индуските окултисти, тогава ще настане нощ на Брама, която ще трае също хиляди, милиони и милиарди години. След това няма да съществуват играчки за децата, както сега. Децата от видимите светове ще отидат при своя баща. Там, в нощта на живота, Той ще ги занимава с великата мъдрост и знание, защо е бил създаден невидимият свят.
Дойдете ли до злото, оставете този въпрос настрана. Започнете ли да разисквате върху него, с това вие предизвиквате всички отрицателни сили в природата. Не пипайте тия сили. Занимавате ли се с тях, все едно, че им хвърляте камъни. Ако вие хвърлите един камък, злите сили ще хвърлят върху вас хиляди камъни
Съвременните хора си задават въпроса, защо е допуснато злото в света. Днес този въпрос не може да се разреши. Защо съществуват доброто и злото заедно, това е философски въпрос, на който разрешението е в далечното бъдеще. Дойдете ли до злото, оставете този въпрос настрана. Започнете ли да разисквате върху него, с това вие предизвиквате всички отрицателни сили в природата. Не пипайте тия сили. Занимавате ли се с тях, все едно, че им хвърляте камъни. Ако вие хвърлите един камък, злите сили ще хвърлят върху вас хиляди камъни. – Ама трябва ли злото да съществува? – Оставете този въпрос настрана. Единственият, Който знае, защо съществуват доброто и злото, е Бог. Всички хора, обаче, могат само да предполагат, да търсят причините на злото и доброто, но пак не могат да разрешат въпроса. Ще каже някой, че Каин е родил злото в света. Той бил ли е на мястото, дето двамата братя принасяли жертвата си? За да се произнесе върху известен въпрос, човек трябва да познава абсолютната истина. Иначе, каквото каже, ще бъде относително вярно.
Иска ли да възстанови своите красиви мисли и чувства, човек трябва да прави физически движения: гимнастика, екскурзии, спорт. Човек може мислено да прави тия упражнения, но за това се иска голяма сила.
Що се отнася до здравословното състояние, първата ви работа е да подобрите кръвообращението си. Едно от условията за подобряване на кръвообращението е освобождаване на мисълта от всички наслоявания на миналото, от всички стари, криви разбирания. Човек трябва да има свободна мисъл. Ако мисълта му не е свободна, той изпада в песимизъм. Песимизмът показва, че в ума и в сърцето на човека има известни утайки, чужди вещества, от които той трябва да се освободи. За да се освободи от тия утайки, той трябва да диша дълбоко. За това се препоръчват екскурзии, качване по планини. Ако при изкачване, или при тичане човек се задъхва много, това показва, че кръвообращението в него не става правилно. Иска ли да възстанови своите красиви мисли и чувства, човек трябва да прави физически движения: гимнастика, екскурзии, спорт. Човек може мислено да прави тия упражнения, но за това се иска голяма сила. При физическите упражнения разходите са по-малко, отколкото при умствените. Като е дошъл на земята, човек трябва да се съобразява с методите на природата. Той няма право да спре движението на силите, които действуват в природата, нито да ги коригира.
Ако при всяко неразположение се напуснете и физически, неразположението ви ще се удвои.
Станете ли сутрин от сън с известно неразположение, първата ви работа е да се измиете, изчистите и поставите всичко в пълен ред и порядък. Намокрете косата си, вчешете се добре, космите ви да не стърчат, измийте добре ръцете си, изчистете ноктите си, преоблечете се, обуйте обущата си, които трябва да бъдат също чисти, направете си молитвата, размишлявайте, дишайте дълбоко, да напълните дробовете си с чиста, свежа струя въздух и тогава започнете работата си. Ако при всяко неразположение се напуснете и физически, неразположението ви ще се удвои.
секи от вас ще стане послушен, но важно е да стане такъв още сега, докато е на земята. Послушанието има смисъл още сега. Дойде ли после, когато заминете за другия свят, няма да ви ползва много.
Псаломопевецът казва: „Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди отдясно ти, но при тебе няма да се приближат“. Хиляди нещастия може да преминете, по трупове да вървите, но няма да ви се случи никакво зло. Бог ще заповяда на ангелите си на ръце да ви носят, да не би да препънете в камък ногата си. Кога ще бъде това? – Когато изпълнявате волята Божия. И тъй, като ученици на Великата Божествена Школа, вие трябва да знаете, че сте изпълнители на една свещена воля. В света съществува само една воля – Божията. През всички времена и епохи, всички същества, всички хора, малки и големи, които са завършили своето развитие на земята, всякога са служили на тази свещена воля. Решите ли и вие да изпълнявате волята Божия, ще придобиете и знание, и богатство, и сила. Не изпълнявате ли волята Божия, ще изгубите и това, което имате. Често между учениците се забелязва голямо непослушание. Обаче Божественият Дух изисква абсолютно послушание. Всеки от вас ще стане послушен, но важно е да стане такъв още сега, докато е на земята. Послушанието има смисъл още сега. Дойде ли после, когато заминете за другия свят, няма да ви ползва много. От всички се изисква доброволно послушание.
Ако ние слушаме този вътрешен закон, много нещастия щяха да се избегнат.
За разумния човек всичко говори. Разправяше ми един българин от варненско следния случай: връща се той един ден от работа и рекъл да си полегне малко след обед на кревата. Ляга си, но по едно време чува като да му говори нещо: „Стани от леглото си и бягай навън!” И не се минават 15 минути, целият таван се събаря върху леглото му. Така се спасил той. Говори ли ти този глас, не питай защо трябва да излезеш навън. Излез навън и не питай! Ако ние слушаме този вътрешен закон, много нещастия щяха да се избегнат. Търговец си, искаш да вършиш някакво предприятие с някой човек, но този вътрешен глас ти казва: „Не предприемай нищо!” Ами защо? - Не върши никаква работа с този човек, нищо няма да излезе от това! Искаш да отидеш в Америка, но този вътрешен глас ти казва: не бързай, не е време сега!
Сега и вие седите на планината, искате да станете пръв министър в България. Намерите ли се в това положение, трябва да знаете, че сатаната е пред вас, иска да му се поклоните, за да ви даде министерско кресло.
Великият Учител на човечеството, Христос, когото невидимият свят постави на тези изпити, отговори: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко разумно слово, което излиза от устата на Отца.“ Когато сатаната му каза, че, ако му се поклони, ще притежава всички земни царства, Той му отговори: „Махни се от мене, сатана, защото всички царства горе на небето, както и долу на земята, са Божии, и само Той разполага с тях.“ Сега и вие седите на планината, искате да станете пръв министър в България. Намерите ли се в това положение, трябва да знаете, че сатаната е пред вас, иска да му се поклоните, за да ви даде министерско кресло. Така могат да мислят само профаните, които не разбират великите закони на живота.
Не мислете, че като се обърнете към Бога, всичките ви мъчнотии ще се разрешат изведнъж. Не, мъчнотиите ви ще се разрешат постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват леда и снега, като го превръщат първо във вода, а после във водни пари.
Българите имат обичай, когато малкото дете за пръв път проходва, месят му питка, и по този случай нареждат на масичка няколко предмети, подобни на тия, които били около божеството, и оставят детето да отиде към масичката. През това време родителите и роднините на детето гледат, към кой от тия предмети ще посегне. По това гадаят, какъв стремеж има детето, и какво ще стане в бъдеще от него. По това се определя, кой е най-силният стимул, или кое е най-силното желание в човека. И наистина, онова, което най-силно желае човек, то е всякога постижимо. Първата и най-силна идея, с която човек се ражда, може да се постигне още в сегашния му живот. Втората идея вече е непостижима. Ако първата идея на човека е да стане богат, ще стане; ако първата му идея е да стане министър, ще стане. Ако тия идеи се родят впоследствие, те ще останат непостигнати. Казвам: като знае това, всеки човек трябва да отдели от себе си своята първа идея. Ако първата идея в човека се отнася до религията, той трябва да знае, кое е основното качество на неговата религия. Религията не се заключава само в кръстене, в ходене на черква и в палене на свещи. В това отношение, вие не трябва да бъдете като онзи българин, когото един ден срещнала една мечка, и той започнал да се кръсти срещу нея. Този българин пътувал в една гора и срещу него излязла мечка. Толкова много се уплашил той от мечката, че от страх започнал да се кръсти срещу нея. Мечката го погледнала и си казала: Щом ми се молиш, нищо няма да ти направя. Питам: защо се кръстил той срещу мечката? Мечката разбрала ли, до кого се отнася кръстенето? Как мислите, по какъв начин човек може да смекчи едно голямо страдание или нещастие? Казвам: да се кръсти човек, това значи да мисли, да чувства и да действа. Кръстът представя ножа, сабята, която създава всички страдания в света. Може ли кръстът да умири света? Не само че няма да го умири, но ще му създаде още по-големи страдания. Тази мисъл Христос е изказал в стиха: „Който иска да ме последва, нека вдигне кръста си и тръгне след мене." Значи, кръстът е символ на страдания, на воюване. Докато сме на земята, ние трябва да воюваме. Под „воюване, война," аз не разбирам убийства, разрушения, но преодоляване на мъчнотиите в живота. „Който претърпи до край, той спасен ще бъде." Значи, човек трябва да търпи, за да бъде спасен. Ще дойдат дни на скърби и страдания в неговия живот, когато нито майка, нито баща, нито приятели ще могат да му помогнат. Ако в дадения момент той може да повярва, че в света съществува Едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората и ги озарява, и отправи своята мисъл към това съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат. Не мислете, че като се обърнете към Бога, всичките ви мъчнотии ще се разрешат изведнъж. Не, мъчнотиите ви ще се разрешат постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват леда и снега, като го превръщат първо във вода, а после във водни пари. Щом всички мъчнотии се разрешат, тогава човек влиза в истинския живот. Докато дойде това време, той трябва да се въоръжи с велико търпение, да издържи до край. Ето защо, сегашните условия и нуждите на хората изискват от тях дълбоко разбиране на живота, да знаят, как да постъпват.
Ние трябва да живеем чисто и свято, за да образуваме около себе си такава аура, която да ни предпазва от всички напасти и злини.
Ние си правим къща, в която ще живеем; защо си правим къща? Понеже условията на Живота са такива, че ако нямаме подслон, ще пострадаме – затова си строим къща. По същия начин и ние трябва да имаме една обвивка, която да ни запазва от различните мисли, които ни нападат отвън. Ето защо ние трябва да живеем чисто и свято, за да образуваме около себе си такава аура, която да ни предпазва от всички напасти и злини.
Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае. Това се отнася до добрия син. И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае. Това са естествени, нормални отношения
В домовете виждаме, че бащата не може да търпи сина си, а синът не може да търпи баща си; майката не може да търпи дъщеря си, а дъщерята не може да търпи майка си. Всички се чудят защо е така. Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва да се намери начин как да се трансформират. Тези енергии не са Божествени. Понеже тези хора нямат обич помежду си, затова става всичко това между тях. Какво има да спори синът с бащата или бащата със сина? Бащата трябва да бъде готов да направи всичко онова, което синът желае. Това се отнася до добрия син. И синът трябва да бъде готов да направи всичко, каквото бащата желае. Това са естествени, нормални отношения. Синът трябва да изпълни всички желания на своя добър баща. Бащата никога няма да поиска от сина си това, което е в негова вреда. Това разбираме ние под естествени положения.
Ако човек допуща отрицателни мисли в ума си, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли.
При сегашните условия всички хора се нуждаят от една положителна наука. Религиите на миналото са били религии за новото в света, но хората са разбрали тия неща буквално. В това отношение ние казваме, че всеки човек е сам господар на своята съдба. Ако човек допуща отрицателни мисли в ума си, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли. Тогава ще се образуват тежки състояния.
Не, истината така не се говори. Да казваме недъзите на хората, това не е никаква истина. Под думата „истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем новото в света, което да лекува болните.
Да допуснем, че вие имате един приятел и случайно изпуснете езика си по отношение към него и тази дума се отразява обидно върху него. Как ще се извините? Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума. Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам!“ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра. Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел. Казвате: „Не съм ли прав да кажа тази дума!?“ Оставете вашето право настрана! То ще ви създаде най-голямото нещастие. Никакво право не защищавайте! В един роман се разправя за един човек, на когото дали задачата да говори истината, голата истина, в продължение на 10 дни. За 10 деня той се скарал с майка си, с баща си; бил годен, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го. За 10 деня се скарал с всички, защото решил да говори истината в буквалния смисъл на думата. Не, това не е истина. Така истината не се говори. Годеницата му, например, го запитала: „Не съм ли красива?“ – „Не, ти си голяма грозотия. Да знаех по-рано, щях да мисля, нямаше да се годявам за тебе.“ Тя извадила пръстена от ръката си и му го върнала. Та, и ние понякога искаме така да говорим истината на хората. Не, истината така не се говори. Да казваме недъзите на хората, това не е никаква истина. Под думата „истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем новото в света, което да лекува болните. На грозния човек няма какво да му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как да стане красив. На сиромаха няма да говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как да се справи с нея. На болния няма да говориш за болестта му, но ще му покажеш начин как да внесе здравето в себе си.
Ако в ума ви дойде мисълта, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако дойде мисълта, че ще загазите, ще загазите. Каквото мислите, това ще стане. Ако у вас дойде мисълта, че ще заболеете, и това ще стане. Болестта ще дойде по който и да е начин.
Човек сам може да си определя какво може да му се случи през деня. За тази цел той може да прави малки психологически опити. Вие може да си вземете една тетрадка, разделена на 12 части според часовете, докато Слънцето залезе и всеки час да следите каква мисъл ви е минала, до вечерта. Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете да предскажете какво може да ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня. Защото това, което постоянно човек мисли, ще дойде; и това, което постоянно отрича, и то ще дойде. Запример, ако в ума ви дойде мисълта, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако дойде мисълта, че ще загазите, ще загазите. Каквото мислите, това ще стане. Ако у вас дойде мисълта, че ще заболеете, и това ще стане. Болестта ще дойде по който и да е начин. Тази мисъл не е само твоя, тя е чужда, колективна мисъл, която се натрапва отвън и на нея трябва да дадеш данък. Вие трябва да знаете как да я заместите с друга някоя мисъл.
Всеки трябва да започне с онова, с което е роден, не с това, с което той не е роден. Защото, ако започнете в дадения случай с това, което ви е дадено, вие ще постигнете след време и други ваши желания.
Ако ти търсиш най-необходимото в живота си, трябва да започнеш – ако си музикант – със своите силни мисли на музиката и чувства, за да станеш музикант. Художникът трябва да започне със своите силни чувства, професорът трябва да започне със своите силни чувства, орачът трябва да започне със своите силни чувства, всеки трябва да започне с онова, с което е роден, не с това, с което той не е роден. Защото, ако започнете в дадения случай с това, което ви е дадено, вие ще постигнете след време и други ваши желания. Та казвам, за да постигнете нещата, трябва да създадете у себе си една благоприятна атмосфера. Най-първо, човек трябва да създаде около себе си една благоприятна атмосфера, да се освободи от всички онези криви мисли и чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква самия човек. В тази атмосфера човек боледува. Ще създадеш около себе си една аура от светли мисли и чувства, при каквито условия и да си. Ако ти в усилени времена се поколебаеш, силата ти е малка. Значи, ако в мъчнотии ти се поколебаеш, силата ти е малка. Не пресилвайте условията – в един ден да добиеш всичко. Ти може да чакаш десет години, един живот да реализираш една твоя мисъл или едно твое желание. Не е в бързането. Но да знаеш времето, часа, годината, месеца, кога нещата ще се реализират. То е точно определено.
В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства. Горните енергии са господарите, а долните – слугите.
Имате една окръжност, крива линия, направена от някакъв метал, с определена дебелина. Ако дебелината й не е навсякъде еднаква, щом я турите в движение, тя ще издържи известно време, не може обаче да се разчита на нея. Всеки, който разбира законите на механиката, може да изчисли колко време ще издържи кривата линия. Той може точно да определи на кое място ще стане пречупването или огъването. И аурата на човека представя нещо подобно – кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Аурата на човека определя неговия манталитет. – Видима ли е аурата? – За едни е видима, за други – невидима. В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства. Горните енергии са господарите, а долните – слугите.
Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят, било в сърдечно, в умствено, или в материално отношение. В бъдеще, на нивите трябва да виждаме учени, философи, поети, музиканти с мотика в ръка, да копаят.
– Ама сиромах съм. – Сиромашията не може да те спъне. Тя е предговор на богатството. Щом сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти пак си на прав път. Обаче, ако сиромашията не е предговор на богатството и ако богатството не е предговор на сиромашията, ти си на крив път. Когато сиромашията дойде при вас, поискайте й препоръчителните писма, да се уверите, че наистина е изпратена от Бога. Покаже ли писмата си, вие трябва да я приемете, с всичкото уважение и почитание. Не правят ли същото, когато изпращат дипломатически представител, в някоя държава? Онази държава, която изпраща свой дипломатически представител в чужда държава, тя му дава акредитивни писма, които той представя в страната, в която е изпратен. Следователно, ако сиромашията не изпрати своите акредитивни писма, вие имате право да я върнете назад, като пишете на държавата, към която принадлежи, че не я приемате и вместо нея, искате да ви изпратят друг посланик. По същия начин ще постъпите и с богатството. Ще му искате акредитивните писма. Не ги ли даде, ще го върнете назад. Така постъпва всеки човек, който има убеждение. Сиромашията и богатството представят две лица на една и съща реалност. Сиромашията е нощ, а богатството – ден. Каквото е отношението между деня и нощта, такова е отношението между сиромашията и богатството. Като изучаваме живота на съвременните хора, ние виждаме, че сиромасите, бедните работят повече от богатите. Турците имат една поговорка, която казва: "Вечерната, нощната работа е посмешище на света". Понеже сиромашията представя нощ, оттук излиза, че работата на сиромасите е посмешище пред света. Значи, богатите хора, които представят ден, трябва да работят, а не сиромасите. Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят, било в сърдечно, в умствено, или в материално отношение. В бъдеще, на нивите трябва да виждаме учени, философи, поети, музиканти с мотика в ръка, да копаят. Тяхната мотика ще бъде златна, с абаносова дръжка, за отличие от мотиките, с които копаят сегашните работници – повече бедни, сиромаси хора. Какво е допринесло желязото на хората? – Само пакости, мъчнотии и страдания. Когато нивата се копае и оре със златна мотика и със златно рало, тя ще донесе толкова злато, че ще осигури господаря си за много години. Идеите, с които съвременните хора орат и сеят, постоянно ръждясват, понеже са от желязо.
Абонамент за:
Публикации (Atom)