Като се разкае, човек трябва да бъде готов да се изповяда. Като се изповяда, трябва да е готов да изнесат греховете му пред хората на всеослушание. За да се простят греховете на човека, те трябва да се изнесат навън

Като изнасям постъпките на хората, това не значи, че трябва да се съдите. Колкото да се крият погрешките, един ден те ще излязат навън, ще станат достояние на всички. Някой изповядва греховете си, а после съжалява. Щом съжалява, той не е дошъл още до истинското разкаяние. Като се разкае, човек трябва да бъде готов да се изповяда. Като се изповяда, трябва да е готов да изнесат греховете му пред хората на всеослушание. За да се простят греховете на човека, те трябва да се изнесат навън. Когато греши, човек не се страхува; когато греховете му се изнасят навън, той започва да се страхува. Значи той се страхува от хората, а от Бога не се страхува. Ще дойде някой да се изповядва и не казва какви грехове е направил, но се нарича голям грешник. Той се страхува да каже греха си, да не се изложи. При такава изповед греховете не се прощават. Само свободният човек може да се изповяда. Насила човек не може да се изповяда. Геройство се иска от човека, за да се изповядва. В историята на човешкото развитие само двама души са се изповядали искрено: св. Августин и Толстой. В книгата „Моята изповед“ Толстой е безпощаден към себе си. Той изнася фактите естествено и показва слабите страни на богатите и на сиромасите. Като прави своята изповед, Толстой търси път на изправяне. Най-после той намери път за изправяне на своите погрешки.

В Ниневия,
УС - София, 16.12.1934г.