Едно трябва да се знае: човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една възвишена идея.

Ние вземаме сферата като хармонична форма. Астрологически, кръгът и сферата представят хармонично съчетание на сили. Ако и в човека, както в сферата, силите му са в хармония, природата има грижи за него, тя сама задоволява нуждите му. Когато силите в човешкия организъм не са хармонизирани, човек сам се грижи за себе си. Защо е така? Представете си, че срещате човек с високо обществено положение, с добра обхода към подчинените си. Всички го обичат, изпълняват заповедите му. Всеки бърза да се отзове на нуждите му, да му услужи. За такъв човек се казва, че планетите, под влиянието на които се намира, са в добър аспект. Един ден той се провини, извърши някакво престъпление. Хората, които са около него, отнемат доверието си, не го слушат, не изпълняват вече заповедите му. Той сам трябва да върши всичко, сам да се грижи за себе си. Така постепенно губи материалното си положение, пращат го в затвор, лишават го от права и т.н. Кой е виновен за сегашното му положение? – Той сам. Ще кажете, че аспектите на живота му не са благоприятни. Обаче, той е причина за лошото съчетание на аспектите. Могат ли да се поправят лошите аспекти в човешкия живот? – Могат, но време е нужно за това. Има случаи, когато лошите аспекти се изправят лесно. Например, някой прилича на един престъпник, който успял да се скрие. Хващат набедения, наказват го, но временно. Един ден намират истинския престъпник и веднага освобождават невинно пострадалия. Това се случва в човешкия живот. Едно трябва да се знае: човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една възвишена идея. Ако някой извърши престъпление и не се повдигне, съзнанието му не се пробужда. При това съзнание той не е в състояние да измени лошите аспекти на своя живот. Задача на всеки човек е да изучава законите на висшето, Божествено съзнание. Само чрез тези закони той може да се справя с недоволството си. Само така той ще разбере, трябва ли да бъде недоволен за дребни работи. Детето да плаче за чаша мляко, това се допуща, но младата мома и младият момък да плачат за чаша мляко, това съвсем не е на място. Който е дошъл на земята, носи известен капитал за обработване. Трябва ли тогава да бъде недоволен? Нищо не му остава, освен да работи. Ако при богатството, което му е дадено, плаче за чаша мляко, той е малко, недорасло дете. Има ли съзнание за себе си, че е голям, учен човек, той трябва да се прости с недоволството.

Закон на доволството,
МОК - София, 31.5.1929г.