Не, истината така не се говори. Да казваме недъзите на хората, това не е никаква истина. Под думата „истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем новото в света, което да лекува болните.

Да допуснем, че вие имате един приятел и случайно изпуснете езика си по отношение към него и тази дума се отразява обидно върху него. Как ще се извините? Ще заместите тази обидна дума с друга някоя, хубава дума. Ще се извините, ще кажете на приятеля си: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам!“ По този начин само можете да заместите лошата дума с добра. Иначе вашият приятел за дълги години може да ви стане неприятел. Казвате: „Не съм ли прав да кажа тази дума!?“ Оставете вашето право настрана! То ще ви създаде най-голямото нещастие. Никакво право не защищавайте! В един роман се разправя за един човек, на когото дали задачата да говори истината, голата истина, в продължение на 10 дни. За 10 деня той се скарал с майка си, с баща си; бил годен, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го. За 10 деня се скарал с всички, защото решил да говори истината в буквалния смисъл на думата. Не, това не е истина. Така истината не се говори. Годеницата му, например, го запитала: „Не съм ли красива?“ – „Не, ти си голяма грозотия. Да знаех по-рано, щях да мисля, нямаше да се годявам за тебе.“ Тя извадила пръстена от ръката си и му го върнала. Та, и ние понякога искаме така да говорим истината на хората. Не, истината така не се говори. Да казваме недъзите на хората, това не е никаква истина. Под думата „истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем новото в света, което да лекува болните. На грозния човек няма какво да му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как да стане красив. На сиромаха няма да говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как да се справи с нея. На болния няма да говориш за болестта му, но ще му покажеш начин как да внесе здравето в себе си.

За да благовествам,
НБ - София, 29.10.1933г.