Ще дойде някой да ме пита, дали е вярващ, или не; дали е тръгнал вече в пътя, или не. – Ти сам трябва да знаеш това. Ако страдаш, ти си вече в пътя. Ако се дига прах около тебе, ти си в пътя. Прахът представлява изкушенията в пътя. Вие трябва да схващате правилно нещата. Всеки човек върви в пътя, но ту пада, ту става. Като падне, изпъждат го от рая. Тогава той се моли, разкайва се и на другия ден пак го приемат в рая. Върви така ден-два и пак сгреши нещо – изпъждат го от рая. След това почва да плаче, да се моли, пак го приемат. По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от рая. Той слезе в ада, където плака, разкая се, докато пак го приеха в рая. Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая. Сутрин е в рая, вечер е в ада. И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада. Тук плачат, молят се, пак ги приемат в рая. Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма да греши и ще запази своето място в рая. Сега, току-що упътят човека как да живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада. Някой, като вижда, че не може да запази положението си в рая, казва: „Сега не мога да се изправя, ще остане за друг живот. Уж влязох в пътя, но не можах да устоя, затова поне ще се оженя, да си уредя работите“. – Бог не те е пратил на земята да се жениш. – „Поне да забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята да събираш богатства. Богатството, женитбата дойдоха след това. Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш Любовта.