Първо подобряваме ума, после сърцето и накрая материалния живот.

Сега искам да направите един анализ, да пресеете вашите мисли и да остане нещо съществено. Една мисъл да остане, но да знаете, че то е Божествено; една мисъл, на която може да разчитате. Туй е възможно, за всинца ви е възможно. Всеки може да направи този опит, не се иска за това голяма философия. Голямо усилие не трябва, но се изисква наука, която да се приложи. Трябва да приложите Божествените правила, както е в музиката и в изкуството. Навсякъде те са определени и който ги знае, всякога ще има резултат, не материален. Най-първо не търсете да подобрите вашата външна среда. Не! Подобрете състоянието на вашия ум, то е първото нещо. Второто нещо е да подобрите вашето сърце, и след туй ще бъдете в състояние – състояние да подобрите вашия материален живот. Сега вие вършите обратно и затова нямате резултат. Сега някои от вас работят в тази посока, но се колебаете. Онова уравновесяване на ума, онази вяра, която имате, става субективна. Трябва да знаете, че имате една положителна опитност, че това, което вярвате, вие сте го проверили и опитността ви да бъде жива. Има два вида опитност: първата е откъсвате едно цвете и го изгубвате, а другата опитност е, цветето, което расте в градината ви, оставя живо – то е, което индусите наричат лотос. Когато говоря за Божествената опитност, тя е която расте всякога в Божествената градина. Сега, онези от вас, които се чувствуват, че са стигнали до известна висота, да се издигнат една стъпка по-нагоре. В бъдаще не искам да сте разбъркани. Защото при Бога ние ще се приближим, а той няма да се приближи към нас. „Приближете се, казва, за да се приближа“. А вие мислите сега, че като направите тази стъпка, ще стане цял катаклизъм. Не, туй състояние е едно от най-приятните. Ще се намерите като една жена, която ражда, плаче, реве, но като роди, забравя всичките си скърби и болки. Плач ще има, но като родите ще имате едно състояние от най-добрите, което не сте изпитвали. Тоя плач ще бъде необикновен. Тук се изисква геройство. Не е лесна работа, не е и мъчна. Ние само по този начин можем да бъдем силни. Дето се казва в Писанието, един ще гони хиляда, а двама ще гонят 10 000. Сега често ме питат защо ние работим, а няма резултат. Защото ние сме останали при свещения егоизъм. В свещения егоизъм има питане: – „От кое верую си?“. В Божественото такова питане няма, там казват: Братко, сестро, нищо повече. Като те срещне каже ти братко, ти си в Божественото; каже ли „Г-не многоуважаеми, почитаеми, имам чест да ви срещна, Ваше високо Преподобие“ и пр. то е учение на свещения егоизъм. В Божественото има само братство. И тогава всичките хора ще ги чувствуваш близко до сърцето си. При сегашното състояние някои хора не са ви приятни и казвате: Този не мога да го търпя. Тъй. Сега някои от вас със свещения егоизъм, готови ли сте да ликвидирате с него? Аз ако ви поставя да гласувате колко от вас са оглашени, колко верующи и колко ученици? Неколцина са готови за Божествения живот! Как мислите, туй гласуване с ръка ли трябва да стане? С ръка няма да стане. С ръка много лесно ще го направите. Щом като дойдем до това гласуване, аз ще ви създам една голяма бела, каквато никога не сте имали и ако можете да излезете от тази бела, добре. В света много лесно ще го направите. Ще ви приведа един пример, който казах за младите: Боли те един пръст, ставите, гърба, това-онова и се нервирате, образува се един голям цирей и тогава казвате: Втасахме я, да бяха само първите болки. Ще пробиеш този цирей! Та сега ние сме дошли до положението на свещения егоизъм и Господ ще ни създаде един голям цирей и свещеният егоизъм чрез цирея ще излезе навън. И ние ще влезнем в това Божествено съзнание, няма да се нервираме.

Трите живота,
ООК - София, 24.2.1922г.