При различаване на Доброто и злото, помнете следните неща:
Доброто и злото – това са Висшето и низшето в света. Злото – това са по възможност най-слабите трептения на Доброто. Ето защо Доброто е цена на разумното, а злото – цена на неразумното. Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание, злото ги понижава. При Доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават. Доброто започва с нищожните, с малките неща, но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В злото има винаги разпадане, разединение.
Доброто, изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика. Така е и с добрия човек – в него Доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия си остава добър. Заблуда е да се мисли, че условията можели да го променят. Преди всичко, Доброто прониква цялото му естество, то лежи в основата на целия му строеж.
