Възлизане на планината. Когато една душа се пробуди от дълбокия сън в материалния свят, всякога отправя погледа си нагоре, към висините на Духа. Планината е емблема на пробуждащата се човешка душа и същевременно тя е символ на Божествения свят, свещено място, където човек възлиза, за да почерпи Сили и Светлина за своя земен път.
Въпросът не е само във външното изкачване на височините. Възлизането подразбира едно вътрешно движение, аналогично на външното. Най-хубавите Слова Учителя е държал на планината.
Планината е символ на Пътя на ученика. Това е път, в който ученикът превъзмогва инертността на материята, развива висшите сили на своето естество, разширява хоризонта на своята мисъл, на своите идеи и постига Чистотата на своето сърце.
Въпросът не е само във външното изкачване на височините. Възлизането подразбира едно вътрешно движение, аналогично на външното. Най-хубавите Слова Учителя е държал на планината.
Планината е символ на Пътя на ученика. Това е път, в който ученикът превъзмогва инертността на материята, развива висшите сили на своето естество, разширява хоризонта на своята мисъл, на своите идеи и постига Чистотата на своето сърце.
Из Учителя
