Животът по същина е абсолютно чист.

Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен.