Един Учител има в света.
Един е Учителят, който носи истинското Знание. Той има много проявления в Живота, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си.
Закон е: като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в Живота. За този именно момент човек живее.
Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците Си: “Един е вашият Отец”, той подразбира Великия, Единия Учител.
Учителят – това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взема известно отношение към нас по закона на Мъдростта. Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското Знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в Живота.
И така, един е Великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: едно е Знанието, една е Светлината. Но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината.
Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: “Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, който Ме е проводил.” Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на Земята. И тъй както човешките закони, които са, в края на краищата, отражения на законите в Духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в Духовния свят. Може да бъде Учител само онзи, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон.
