Всички добри хора имат звезди. И това не е само фигура на речта, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от Светлината на неговата звезда. Тази звезда е съкровище на неговия Живот.
Когато Христос дойде на Земята, звездата му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от Изток. Когато Христос отново дойде на Земята, Неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина. Защото Христос ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на Светлината, човеци със звезди.
Такива човеци със звезди бяха едно време апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много звезди. Това са онези огнени езици, за които твърде забулено се говори в Евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много Светлина, че стана едно съединение между видимия и Невидимия свят, между апостолите и Разумните светещи същества – жители на Небето.
Когато тази Светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо, непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.
И тъй, искаш ли да разбереш Светлината, ходи там, където Светлината ходи! Светлината само в царски дворци ли отива? Тя влиза в чисти и нечисти места – оцапани са ръцете на живата Светлина. Но ако Светлината, която стои толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на Земята трябва да сторят това?
