Дръжте в ума си, че служите на Бога. Повтаряйте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко действие, даже най-малкото, и да знаете, че служите на Бога. Не казвайте, че на Бога не се служи лесно, че за това са нужни знания. Който отива да служи на Бога, може да бъде без знания. Много естествено: като отиваш при извора, ще си носиш ли вода? Като отиваш в градина с плодове, ще си носиш ли храна? Обаче, като отиваш в пустинята, трябва да си носиш вода. Науката, това е храна за хората. Като казвам, че отиваме при Бога, аз разбирам, че не ни трябва наука. Под наука аз разбирам Живата наука. Разбирам, че не ни трябват човешки знания, а Божествени - знания на Живата Природа. Казваш: "Аз не искам хляб". Разбирам, че не искаш обикновен хляб, приготвен от хората. То значи: отсега нататък аз ще искам хляб от Бога, от Него ще се храня. - "Не искам наука". - Подразбирам, че не искаш светската, човешката наука, но Божествената, във Виделината на която ще се развиваш. Като мислите така, ще разбирате великото и Божественото в света.
Дръжте в ума си, че служите на Бога.
Днес ще дам на всички по един спомен - една тревичка, един малък стрък. Тя ще ви служи като емблема. Колкото и да е малка, като я погледнете, кажете си: "Аз трябва да уча закона на растенето, закона на ангелите". Всяка тревица крие в себе си формулата: "Великата наука на Живота е служене на Бога".