Има Един, който се проявява като Любов, като Мъдрост и като Истина.
Има Един! И цялата Жива Природа говори за този Единия, Великия.
Наричат го Бог, Господ, Отец.
Той изпълва всичко, изпълва цялото Битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви.
Сам по Себе Си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е Нищо. Но това Нищо съдържа всичко в Себе Си. Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали. Създава, но никога не се изтощава.
Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Крепи всичко – и отвътре, и отвън, но сам Той не взема участие в нищо.
Уподобяваме Го на Светлина, на Разум – Логос. Но сам по Себе Си Той не е ни Светлина, ни Разум. Светлина, Разум – това са Негови прояви.
