Защото нека не се забравя, че Природата така лесно не прощава. Човек може десет пъти да се покае и пак греховете му да останат непростени. Природата прощава на човека, само когато той се съобрази с нейните закони и то не по един външен, механичен начин, а съзнателно. Всички, които се стремят да владеят Природата, всички които се борят с нея, които и се противят, дълбоко погледнато, са вън от нея. Говорим алегорично. Природата е заключена за тях, тя си остава за тях един затворен свят. А знаете ли какви красоти има в този свят, какви същества живеят в него?
Хората, които днес пъплят по Земята, могат да се нарекат пропаднали ученици на Природата, затворници. В този смисъл на думата, те действително са вън от нея. За тези хора, Природата си има своите изправителни домове. И тя често влиза там със своята пръчица. Ала за разумните човеци Живата Природа е прекрасно уреден свят – свят на хармония, музика и красота.
