Когато говорим за Добро, за добра постъпка, ние всякога подразбираме здрав човек. Болният човек не може да прави Добро. Очевидно, тук не става въпрос за обикновените добрини, така както хората ги разбират. Истинското Добро, от гледище на Божествената наука, се определя с три качества: то носи Живот, Светлина и Свобода. Няма ли ги тези три качества, то не е Добро. Животът идва чрез Любовта, Светлината идва чрез Мъдростта, а Свободата – чрез Истината. Който иска да прави Добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята.
За да бъде една наша постъпка истински добра, тя трябва да бъде жива, да ходи след нас. Доброто трябва да ни придружава. Ако Доброто не може да дойде след нас, то не е Добро. Моето Добро трябва да дойде след мен. А за да дойде след мен, то трябва да носи Живот, Светлина и Свобода както за мен, така и за онзи, комуто правя Добро.
