Спасението на човека зависи изключително от Любовта. И когато Любовта се прояви в човека, той, даже да е паднал, може веднага да се повдигне над условията.
Щастието на човека зависи пак от нея. В щастието човек изпитва разширение и пълнота благодарение на Любовта, която го е посетила. Тогава човек чува гласа на всички живи същества и чувства пулса на общия Живот. Защото Любовта е колективна проява на всички Разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едно от тези Същества е колективната Любов на всички. И ако любовта на едно същество не е колективна проява на всички Разумни същества, тя не е Любов.
Ето защо висшата, идейна Любов се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас независимо от това дали сме грешни, или не.
