Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представлява фон, зад който се крие Бог като Велик художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни. И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването му.
Бог обаче не е една същина, която може да се доказва. Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуванието на Бога е един механичен процес. Иска ли човек доказателства за съществуванието на Бога, той е прекъснал в съзнанието си своята връзка с Него.
Възстанови ли се тази връзка, Животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята на човека има тогава един непрестанен прилив от Божественото съзнание. И тогава престават всички онези празни и нелепи въпроси: “Има ли Бог, няма ли Бог? Обича ли ни Бог, или ни е забравил?”
Защото Любовта към Бога, от която произтича живата връзка между Него и човека, е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магическата сила на този опит се крие в онзи момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и Духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение. Дойде ли до този момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на Живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл.
И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата Живота си с тази Любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания. А това му нашепва и неговата душа. Защото, не забравяйте това, възлюбеният на човешката душа, това е само Бог. Ето защо аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: “Днес стана нещо Божествено”.
Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Това значи да цъфне и да разнася надалеч своето благоухание. Това значи да блика постоянно като извор, който знае да дава. При това състояние всички разумни желания на човека са постижими. Само тогава човек става истински свободен – той има онази Свобода, която Истината носи. А под Истина ние подразбираме онази връзка, която Бог е създал между Себе Си и нас. Вън от това няма никаква Свобода.
Не забравяйте: за да можете да попитате що е Бог, вие трябва да сте учили не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на Небето и на Земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли що ще ви отговорят? Ясно и просто: “Бог е Любов, която трябва да опитате вътре в себе си.”
Ала преди това, докато се лутате за доказателства на Великата Реалност, помнете тези прости истини:
Попиташ ли се къде е Бог, знай – където има Живот, където има мисъл, където има чувство, там е Бог.
Усъмниш ли се в Бога, знай, че в себе си се усъмнил. Защото в Бога промени и измени няма, обратни процеси не съществуват. В Любовта на Бога не съществуват абсолютно никакви изключения.
Ето защо, където и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога – никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го, ще ти помогне.
Чуеш ли хората да казват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш – те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества!
Друго помни: където има смисъл, там е Бог. Където няма смисъл, там Бог отсъства. А където Бог отсъства, там е адът.