Почувстваш ли радост и в ума, и в сърцето си, това, което си казал, е вярно.

Закон е при говоренето: кажеш ли нещо някому и почувстваш радост и в ума, и в сърцето си, това, което си казал, е вярно. Почув­стваш ли скръб, това, което си казал, не е вярно. Има неща верни и неверни. Ако нещо е вярно в ума, а невярно в сърцето, ти няма да почувстваш пълна радост. Защо? На това, което си казал, му липс­ва нещо. Някой път в ума ти е тъжно, а в сърцето - радостно. На туй, което си казал, и в този случай липсва нещо. Щом онова, кое­то си казал, е пълна истина, Божествена истина, ти ще почувстваш радост и в ума, и в сърцето. Следователно, който няма радост и в ума, и в сърцето, той няма пълна връзка с Бога.