Когато един люби, другият трябва да бъде благ. (...) Дойде ли въпрос за любовта, на никого не казвайте, че любите, или че сте благи. Знайте това само за себе си. Дали другите любят, дали са благи, това не трябва да ви интересува. Ако се интересувате за другите, или ако им разправяте за себе си, вие сами ще си напакостите. Законът е такъв, а не че съзнателно ви се забранява да говорите. Понеже човек е изложен на постоянни промени, той не трябва да говори, защото сам ще се натъкне на противоречия. Който спазва този закон, той лесно може да се справя с противоречията в живота си. Ако не спазва този закон, той ще се намери в чудо, защото това, което днес е казал, на утрешния ден няма да го има.