Някой учител, като погледне даден ученик, има разположение. Той си мълчи, нищо не казва. Като погледне целия клас, двама-трима души му хванат окото. Към тях има особено разположение. Това става несъзнателно. И музикантът, като погледне публиката, само няколко души му допадат. Държи се за тях. Ако един цигулар няма някой, който да му допада, той не може да даде концерта си. Та казвам: законът е същият. Ако вие нямате най-малко едно чувство, едно желание, една постъпка, на която да разчитате, вие нищо не можете да постигнете. Ако имате две мисли, три желания живи, три, четири, пет постъпки, те са сила вътре, които дават импулс на живота. Импулсът зависи от мислите, които преодоляват в дадения случай. Хубавите мисли са импулс, хубавите желания са импулс и добрите постъпки, и те са импулс. Те подтикват към онзи хубавия живот.