Линиите в човека

Като изучават физиогномия, мнозина казват, че еди кой си човек е учен, умен, защото има високо, широко чело. – Има и крадци с широки, големи чели. -Ушите им поне не са големи, – И ушите им са големи. Носовете не са им правилни. – Има крадци с правилни носове. – Ами какви бради имат? – Не, добротата, разумността не се заключават само в големината на челото, на носа, на ушите, но в особените линии, които те имат. Само гениалният човек може да чете по тези линии. Тези линии са едва уловими. Те постоянно се движат. Дали човек е весел или сериозен, тези линии постоянно се менят. Само опитното око може да ги схваща. Човек, на лицето на когото съществуват тези линии, е всякога красив - и като весел, и като сериозен, замислен. Той никога не губи своята красота. Тези линии не са нито на носа, нито на ушите, нито на челото или на брадата на човека. Те се крият в неговия двойник. Външно носът на човека може да не е много красив, но вътрешно погледнат, в двойника му има една особено красива линия, която прави носа му красив. Има хора. които, като се засмеят, стават грозни, а като са сериозни, стават красиви. Грозотата и красотата на човека зависят от неговия вътрешен духовен живот. Някои хора съзнават това в себе си и се стараят по външен начин да се прикрият. За да не издадат своята вътрешна дисхармония, те или се засмиват, или стават сериозни. Колкото и да се крият, не могат да излъжат нито себе си, нито другите.