Сега ще имаме едно малко музикално упражнение. Ще изпеем гамата и когато изпеем „до“ – поемете въздуха вътре, а при „ре“ ще издишате. При „ми“ ще приемете въздух. При „фа“-то ще издишате, при „сол“ ще приемете, а при „ла“ ще издишате. При „си“ ще приемете, при горно „до“ ще издишате.
Без дишане животът няма да тръгне напред. Дишането, мисълта и любовта са свързани. Те са в същата гама.
Двете ръце с пръсти събрани една срещу друга, пред гърдите. После поемете въздух и разтваряйте ръцете настрани. Защото вдишването е процес, който твори от вътре, а когато издишаш, твориш отвън. Така че, ако искаш да твориш отвътре, ще вдишваш, ако искаш да твориш отвън – ще издишаш. Така че, двояк процес има: творение отвън и отвътре. И ако не знаеш как да вдишваш и ако не знаеш как да издишваш, нищо не можеш да направиш. С такт ще дишаш.
Ръцете в първоначалното положение пред гърдите и насочени едни срещу други пръстите. При тонът „до“ ще мълчите. Ще направите вдишване и ще разтворите ръцете на страни. При „ре“ ще пеете и ще приберете ръцете в първоначалното положение. После при „ми“ – мълчание и вдишване и отдалечаване на ръцете. При „фа“ прибиране на ръцете пред гърдите. При пеене, на „фа“ ще издишате и т.н. до горно „до“. (Направихме това упражнение само с движение и с дишане, а без пение, а после и с пение. Същото упражнение се направи втори път обратно: Ръцете в първоначалното положение пред гърдите и после при „до“ вдишване и отдалечаване на ръцете. При „до“ горно се мълчи, после при „си“ се издишва, ръцете се приближават и се изпява „си“ и т.н. до долно „до“. При вдишване се мълчи, а само цигулката свири. А при издишването, временно се пее съответния тон. Учителят свири, свири при всеки тон, а ние пеем само при издишане.)
Движенията са двояки. Известни движения са свързани с дишане, а известни движения – с издишане. Това е, когато човек е в нормално състояние. Когато човек е здрав, той има правилно движение и правилно дишане. Значи щом едните движения се съвпадат с дишането, а други с издишване, тогава ти си на правия път. А инак, когато движенията за вдишване се съвпадат с издишване, тогава работата е анормална. (Упражнение: ръцете спуснати надолу, поема се въздух и същевременно ръцете се вдигат нагоре над главата с дланите навън. Когато ръцете се вдигат нагоре се вдишва, а пък когато се спущат надолу, се издишва.)
Сега да изпеем пак гамата, с тези движения. При всяко вдишване ще имаме пауза, а при всяко издишване, ще пеете. При долно „до“ ръцете се вдигат на главата. Пауза и вдишване. При „ре“ спущане ръцете надолу и издишване и пеене „ре“. При „ми“ издигане ръцете нагоре над главата, вдишване и пауза и т.н. Така до горно „до“. И после обратно надолу.
Трябва да има ритъм в движението. Ако няма ритъм на движенията, ще си препятствувате. Като има ритъм трябва да намалява голямата спънка. Като ставате сутрин ще правите това упражнение. Ще го правите за цяла една седмица. За да не плащате на лекари. Правете тези упражнения, за да се освободите от ревматизъм, коремоболие, главоболие и т.н.
