Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер.

Мнозина се съмняват дали има Бог. Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“. Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели? Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“. И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът. Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас. В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец? За неговите хубави черти ли? Не. За неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли. Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“. Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.

Сънищата на Йосифа