Да се върна към думите на Христа, които Той е казал, когато довели при Него един бесен, друг сляп и друг ням. Бесният, слепият и немият – те са вътре във вас. Тук всички мязате на ангели, колко сте красиви, набожни, но някой бесен влезе във вас и от ден на ден почва плач и скърцане със зъби; мъжът, децата бягат – „Майката побесняла“. Вие разумните трябва да прострете ръка, за да изцерите бесния, като кажете: „Мир вам!“; както от една дума на Христа бясът излязъл из човека, тъй и вие можете да кажете тези думи и да изцелите болния. Когато почнете да храните вашите коне в оборите, те почнат да ритат, без да мислят, че наоколо има деца; какво трябва да правите? Трябва да кажете като българина „пш!“ и да го дръпнете за юздата. Юздата – това е закон. Всяко неразумно същество трябва да има юзда. На разумното му се дава реч да говори. Следователно трябва да излекувате в себе си този бяс. Тази овца е станала вироглава, тя е бясна; трябва да я излекувате. Сляпа е. Хората казват: „Ама ние не сме слепи“. Вярвам, може би, вие не сте: но има много, които са. Попитали една жена, която не знаяла да чете, и тя рекла: „Синко, сляпа съм, сляпа!“ Не можете ли на тази жена да отворите очите? Отворете ги. Учителите са хора, които отварят очите на слепите; те са чудотворци; пратите сина си при тях, след 10–15 години го връщат с отворени очи. И на глухия, и на него трябва да пробиете ушите, да чуе и схваща. За човек това е лесно, възможно, защото има разум. Затуй Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца!“ В какво се състои животът на овцата? Да пасе трева, за да си покрие гърба с малко вълна, и да даде мляко и по някой път да блее насреща ви. Ще кажете, какво разумно нещо има в това блеене. Някои съвременни хора са като овците. Постоянно блеят: брат от брата се оплаква, слуги се оплакват от господари, и господари – от слуги; 365 дена през годината все една и съща песен пеят. Такъв живот не е ли постоянно блеене? Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца“, защото човек може да мисли. Неговата ръка трябва да бъде развързана; бясът вътре в него трябва да бъде излекуван; неговата слепота трябва да се отмахне, и слухът му да се възстанови. Туй иска да каже Христос с тия думи. Той казва на фарисеите: „Вие не разбирате основния Божествен Закон, и Аз зная защо вие искате хора с вързани ръце; вашите интереси диктуват да имате недъгави хора; вие казвате за слепия: „По-добре да е сляп, за да не вижда нашите престъпления“; за глухия: „В наш интерес е да бъде невежа“. И ако има хора, които не обичат просвещение, това става по известни практически съображения. Христос обаче твърди обратното: Той казва, че на сакатите трябва да бъдат развързани ръцете; бесните, слепите и глухонемите трябва да бъдат излекувани. Той иска умни хора, които да разбират и да вършат волята Божия. Българската дума „мъж“ има дълбоко съдържание: тя произлиза от санскритската дума „манас“, която означава същество, което мисли; затуй хората казват: „Бъди мъж“, т.е. същество, което мисли, разсъждава, което има воля да върши това, което е добро. Това значи да бъдеш човек. И бъдете уверени в тоя закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро. Някои казват: „Аз имам воля“. Ако пусна едно колело от връх Витоша, ще се търкаля надолу, но то не може да върви нагоре към върха. От планинския връх река с устрем слиза надолу, но тя не може да възлезе нагоре. По същия начин повечето хора се търкалят и вървят надолу. А само човек, който може да се качи на планината, само такъв човек има воля; той може да премахне и победи известни спънки и съпротивления. И Христос се обръща към евреите и казва: „Вие не трябва да бъдете овци, не трябва да бъдете като същества, които се търкалят само надолу, както реките и камъните, но трябва да бъдете хора, които се възкачват нагоре към Бога, да изпълнявате, значи, Неговата воля“. Това е искал Той да им каже. Те Го разбираха. И в съвременния живот хората постоянно слизат, търкалят се от Витоша надолу и се питат защо са нещастни. Всеки, който се търкаля надолу, е нещастен. Щастлив е човек, когато почне да се възкачва. Докато човек не почне да мисли и разсъждава, той е нещастен; почне ли да мисли и разсъждава, става щастлив, и невъзможните по-рано неща в живота почват да стават възможни.
Човек не може да има воля, ако не върши добро.
