„Който служи на Любовта, той слугува Мене“

Христос казва: „Ако някой слугува на Мене, да си предложи сърцето“. Той е дошъл на земята именно да обработи човешкото сърце. Туй обработване в какво се състои? Всички ония бурени, недъзи на нашия живот да бъдат отстранени. Вие от дълго време сте християни, всички Христос следвате, но ако Той ви повика на изпит сега, колцина от вас бихте издържали изпит върху търпението и смирението, ако ви даде да разрешите задачата не само теоретично, но и практично, или пък върху другите човешки добродетели: Правдата, Любовта, Истината, Мъдростта? Мислите ли, че не бихте пропаднали на изпита? Дали ви обичат хората, вие го разбирате, но дали вие обичате другите, не сте го разбрали. Щом Господ изисква да обичаме другите хора, в тази обич трябва да отидем до самоотречение. Казваме често: „Изядоха ме тия хора, ограбиха ме!“ Ами ние не ограбихме ли Господа – всички тия богатства, които намираме тук на земята? Господ е сега слязъл на земята и казва на всички свои слуги, които са крали и лъгали: „Доста са тия кражби и лъжи, елате, дайте сметка!“ – това е днешната европейска война. Господ казва: „Дайте отчет за онова, което съм ви дал, как сте го използвали“. Мнозина ще кажат, че икономически условия са наложили тази война: Германия малко земя имала и затуй се била. Ако Германия има малко земя, Русия и Англия малко ли имат? Значи не е въпросът за земя – има нещо друго, което липсва на хората. Всеки иска да стане господар, всяка раса, която се издига, иска да господарува, всеки народ иска да бъде господар над всички други народи, и затова всички дохождат до сблъсквания. Ако всички хора имаха за ръководител Христовия принцип, да слугуват на човечеството, ако всеки имаше своя сфера на работа и би принесъл своята лепта на човечеството, нямаше да има никакви спорове. Сега всички се въоръжават, за да имат господство. Ние казваме: „Колко са глупави тия, които воюват!“ Но това, което става сега, то става всеки ден с нас: влезте в една къща и ще видите какво става: вземат се двама млади, оженят се, всички хора се радват – „Ето една двойка, която ще заживее в мир и съгласие“; видиш след 2–3 месеца жената разчорлена, мъжът също – бият се в къщи; жената иска да заповядва, а мъжът казва: „Аз съм господар на къщата“. Обаче и двамата се заблуждават: нито единият е господар, нито другият е такъв, а и двамата са слуги. „Ама казано е: мъжът е глава.“ Да бъдеш глава не значи да бъдеш господар; да бъдеш глава значи да бъдеш умен слуга и като по-стар от жена си, да я научиш как да слугува, и да кажете и двамата: „Ние сме слуги на нашия Господар; ние двама може да бъдем наказани, но аз ще ти кажа как трябва да се върши тази работа“. Това е в алегоричен смисъл, но то става ежедневно в света. Да оставим мъжа и жената. Някой път сме недоволни, роптаем против себе си – защо? – казваме: „Нямам воля, не мога да направя това и онова“. – „Защо нямаш воля; нали си господар на себе си; каква е причината?“ – „Нямам ум.“ – „Как да нямаш ум, коя е причината да нямаш ум? Трябва да има някаква дълбока причина.“ На какво се дължи туй вътрешно раздвояване на човека? Дължи се на това, че ние сме дошли в противоречие с Господа, с Великия Закон. И когато човек всякога идва в противоречие с Божествения Закон, повдигат се тия вътрешни мъки, туй раздвояване, умът му се смущава, не знае що да прави, обхващат го лоши мисли и желания, които не съставляват истинската Божия сила, и животът взема друга окраска. Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, престанат да ги хранят и вече се почувства парализиране. Знаете ли какво правят мечкарите, които разиграват мечки? Дават на мечката съвсем малко брашънце и ѝ турят на устната голяма брънка, та като я подръпнат, да се подчинява и да не бъде опасна. Трябва и на тази наша мечка да турим халка и синджир на долната устна и да ѝ даваме малко брашънце, за да не се развият у нея ония инстинкти, които са опасни. Вземете колко хора са подлудели от искането да станат богати; спечелят хиляда, 10 хиляди, 50 хиляди, 100 хиляди, един милион, 10 милиона – не се насищат. Трупат, трупат богатства; защо им са? Това няма никакъв вътрешен смисъл. За да се обогатят, хората почнаха сега да учат и нови начини, чрез магнетизъм и внушение да влияят на хората, да въздействат на техните мисли и действия. Едно време ходеха разбойниците из горите с пушка, сега те са сред градовете и носят със себе си други средства, за да ограбват ближните си. Казват, че в Ню Йорк трима американски хипнотизатори заставили мислено един банкер да подпише чек от 15,000 долара, и той даде парите. Начините на кражбите се измениха. Всички искат да имат тази дарба, тази власт в света; но знаете ли какво нещастие тя докарва? Привеждал съм този пример и друг път. В една стара басня се говори, че един човек искал да има такава сила в своите ръце, че каквото пипне, злато да стане. Казвал си: „Ако я придобия, за целия свят ще бъде добре“. Един ангел му казал: „Ако бъде послушана твоята молба, ще бъдеш ли всякога доволен?“ – „То ще бъде най-голямото щастие за мене.“ – „Да бъде според желанието ти.“ И когато този човек влиза в къщи, масите, книгите, чашите – всичко станало на злато. Излязъл в двора, камъните, дърветата – всичко се превърнало в злато. Рекъл си: „Няма да бъда вече слуга, господар ще бъда. Жено, ние сме хора щастливи“. Слага жената трапезата, слага супа, хляб, сядат те и децата им да ядат, мъжът хваща лъжицата, тя става злато; бръква в супата, и тя става злато; хваща хляба, и той става злато; побутва масата, и тя става злато; побутва жената, и тя става злато. По едно време хванал се за главата и почнал да моли Господа да го избави от това голямо нещастие. Ето докъде могат да доведат лакомството и безумието. Ние може да имаме тази сила, но тя ще ни погуби живота. Богатството е вътре в нас, а не вън от нас; то не седи в нашата физическа сила. Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че природата се подчинява на една най-слаба наглед сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. Когато Любовта влезе в човека, тя го разглобява и преобразява. Вземете един мъж, който е бил много слуги и слугини; по едно време той омеква и всичко жертва, за да прави добро. Каква е тази сила, която завладява човека? Онзи принцип, за който казва Христос – „Който служи на Любовта, той слугува Мене“; това подразбира Христос – „Този слуга ще има всичко, което Аз имам“. Хората търсят истината, и Христос турва тази истина в живота, в онова синапово зърно. Ако турим тази малка подкваса, Любовта, в сърцата си и в сърцата на ближните, на деятелите, на управляващите, тя ще преобрази целия свят. Незачитането на Христовото учение създаде в света сегашния катаклизъм. В туй сблъскване и биене Господ е турил млякото в мътилката, и хората се блъскат ту нагоре, ту надолу, докато излезе маслото на повърхността; маслото ще бъде употребено за ядене, а другото ще остане мътеница – едни ще станат масло, други – мътеница. И маслото, и мътеницата Господ ще употреби за своите добри цели. Сега, зависи кой от нас къде ще попадне, обаче съдбата на всинца ни е решена – или в маслото, или в мътеницата.

Законът на служенето