Извадки съдържащи темите:

two lables
+

Нека преминем в стадия на разумното живеене, което има за цел подобрението на всичките народи, на цялото човечество.

Сега често запитват: „Ти християнин ли си? – Какво разбираш под тази дума? – Вярваш ли в Христа? – Вярвам, че Христос е дошъл. Тъй вярвам, както вярвам, че руският цар някога е идвал в България. – Що от това? Вярвате ли, че вашият ученик днес е ходил на училище? – Вярвам“. Но тази вяра трябва да отиде малко по-далеч; аз ще попитам ученика: „Ти слушал ли си днес учителя какво говори?“ – „Не съм.“ Ще му кажа: „Аз слушах неговата лекция и зная повече работи от тебе“. И тогава ще кажете: „Ти си схванал мисълта“. Хората казват: „Вярваме, че Христос е дошъл да спаси света“. Хубаво, 2,000 години все това проповядвате; но как ще го спаси? – „Пролял кръвта си, за да откупи хората“. Е добре, когато един български земеделец купи от пазара един чифт волове, какво прави с тях? Туря им по един оглавник, слага им хомота на врата, взема ралото, остена и ходи на нивата. Вярваш в Христа, но ако си в положение на овца и не се впрегнеш на работа, служиш ли на Христа? Ти вярваш, че е дошъл; много добре, но слушаш ли Го? – Не. Аз те съветвам да отидеш и да слушаш Христа, като говори в Своето училище, да разбереш Неговото учение и да го приложиш в живота. От хората не искам ни най-малко да изхвърлят туй, което имат. Туй, което сега имате, то е, че вие сте още в отделенията; но вие 30–40 години все буквара учите, и този буквар е станал вече на парцали. Долу вашите буквари, вземете читанките. Разбирам човек да държи буквара една, две, три години, но 100 години да срича все буквара, това не разбирам. „Читанките – казва Христос – вземете сега.“ А на онези, които са свършили читанките, казва: „Долу читанките! Вземете граматиката, аритметиката, физиката, химията, Закон Божи и тръгнете напред. Доста това блеене“. – „Вярваш ли, че Христос е дошъл!“ Повече нещо се изисква от вас. Слушайте какво говори Христос и научете туй, което Той е донесъл. Тогава само ще научите дълбокия смисъл на този живот. И когато имате способността да мислите, да действате и да създавате, вие имате преимущество скрито в себе си, имате богатства, рудница, която трябва да разработите – вашия ум, ващата воля. Питам ви сега: работили ли сте върху вашия ум и върху вашата воля или досега само сте блеели над вашия буквар? Ако Христос, Който иде, направи ревизия във вашите домове, ще провери напълно дали сте се занимавали. Аз не подразбирам ония, обикновените къщи, които сте направили, а ония, в които сега живеете, с които сега сте дошли тук. Христос ще види дали в тия килийки, в тия стаи има разумна човешка мисъл и действия, или има овчи извержения. И този последен тор е хубав, но грехота е един човек, когато баща му го е пратил на училище, на когото е дал всичките условия да стане разумно същество, да остане вън и да блее. И когато ангелите слязат и пак се върнат на Небето да рапортуват за хората, какво ще кажат горе? – „Долу те още блеят.“ Туй блеене кога да е ще се превърне в говор. И сега Христос, като иска да направи тази овца да бъде разумна, защото има условия да бъде такава, турва тия два принципа един до друг и казва, че тази вълна на овцата трябва да се изпреде и от нея да се направи плат. Овца всеки може да стриже; но вълната ѝ трябва да се изработи. Па и вълната, ако не се остриже навреме, ще опада, както листата на дърветата. Та трябва вълната да се прибере, да се преработи и да се изтъче от нея плат – нашите мисли и желания трябва да се превърнат в действия, и тогава ще могат да се облекат голите хора. Кога именно човек оголя в рая? Когато оглупя, когато стана овца и заблея; когато неговата ръка осакатя, когато неговата жена се поддаде и напусна целомъдрения живот за външния блясък на нещата, а той самият последва този пример, та и двамата се отдадоха на разпуснат живот. Тогава оглупяха, изгубиха своето зрение, своето правилно съждение. Христос казва сега: „Аз дойдох на земята именно за тоя човек, който е направен по образ и подобие Божие; да развържа неговите ръце, да може да изпълнява Божия Закон. Вие, които досега сте пасли свинете на тоя свят, като са ви забранявали и рожковете, какво очаквате още? – песента на певците ли: „Господи, упокой душу раба твоего“? Да упокои Господ душата ви между свинете ли, между рожковете на тоя свят? Не, вземете тояжката си, вземете торбата си и хайде на път към бащиния си дом, към бащиното училище, което Господ е приготвил за вас“. Христос ви съветва да турите настрана буквара и читанката и да вземете граматиката; тя е полезна наука, тя учи как да говорим и четем правилно, къде да поставим „ят“ (двойно „Е“ от стария правопис, което се чете като „Е“ или „Я“ в зависимост от известни правила) или „Е“, „Я“ или „А“, „Ъ“ или „Ж“ (буквата от стария правопис, която прилича на „Ж“). От всички се иска правилна мисъл, правилно съждение, правилно чувстване, правилно действане. Да бъде животът ни красив и добър и по форма, и по съдържание, и – както е казано преди 2,000 години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“ – ето лозунгът за новия живот, към който трябва да се стремим – то е Божествен Закон, но в това отношение от нас се изисква малко по-голямо усилие. И аз похвалявам светските хора в едно отношение. Една дама, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност. Аз я похвалявам. Но вие, християните, колко пъти сте седяли пред вашето огледало да се оглеждате и изправите вашия характер? Казвате: „Без огледало мога“. Трябва ви огледало. Вземете пример от тая светска дама. Аз поддържам огледалото, но сърдечното и умствено огледало: като се огледате в него, всичко да е в изправност. Тогава само да се явите пред Господа. Да не мислите, че Господ ще ви приеме на Небето тъй, както сте, не. Светските хора разбират това много по-добре. И затуй Христос казва: „Синовете на този век са по-умни“. И освен че не бива да ги осъждаме, но трябва да вземем от тях много добър урок. Във всяко отношение препоръчвам светските хора, защото дават отлични примери и по схващане, и по енергичност, и по приготовление. Ако бихме взели техния пример да го приложим в духовния свят, щяхме да стоим по-горе, отколкото сме сега. Казват: „Техните работи са глупави, това на нас не ни трябва, онова не ни трябва“. Е, какво ви трябва – Небето ли? Но Небето не иска глупави хора. Ако не можете да съградите каменна къща, как може да съградите един характер, който иска много големи усилия? Нямаш 1,000 лева да съградиш къща, а искаш да съградиш великолепен характер! И когато казва Господ да не обръщате внимание на светските работи, подразбира това: когато сте изградили една, две, три къщи, казва: „Доста вече, ти си специалист, сега искам от тебе да съградиш своята сърдечна къща, съгради умствената си къща“. Същият закон по аналогия трябва да върви отдолу нагоре. Затуй казва Христос: „Колко по-горе стои човек, който мисли, който може да развива своя характер, от една овца, която постоянно пасе и блее!“ Съвременният свят иска: „Хляб, Хляб!“ – този вик се чува отвсякъде. И овци ни трябват, защото ни дават вълна; но ако цялата земя би била изпълнена само с овци, нямаше да има никаква хармония. Подразбирам, че в нас разумният елемент трябва да вземе връх над неразумния, животинското трябва да се замени с човешкото. Навсякъде се чува пререкание: „Той е животно“. Не е лошо да е човек животно; но има нещо по-високо от животните. За овцата да е животно е в реда на нещата, но не и за човека. И в Писанието е казано: „жива душа“ и „животворящ Дух“, Който иска да научи, да облагороди, да спаси човечеството и учениците му, призовани на туй поприще, да съдействат на Христа: Той иска да Му помагат умни хора – човеци, които знаят добре да градят според всички правила на Божествената наука, хора, в умовете на които благото на „Царството Божие“ седи на първи план. Сега трябват такива човеци, които не се съблазняват, нито се заблуждават от външната привидност на нещата. Допущам, че някои свещеници не извършват своята длъжност, както трябва, но аз ги не осъждам – това е тяхното разбиране, а трябва да се завзема аз да направя туй, което на мене се налага. Ако постоянно стоим на едно място и ги осъждаме, а ние сами занемарим своите длъжности, каква полза може да има от това? – Никаква. То ще бъде като онзи учител, който не е предал урока на учениците си, и затова иска да ги накаже. Нека преминем в стадия на разумното живеене, което има за цел подобрението на всичките народи, на цялото човечество. Трябва да имаме предвид човешката душа, дома, обществото, народа, човечеството – всички тия категории Христос ги включва; всичко туй съставя едно цяло. Домът е по-голям индивид; обществото – по-голямо от дома; народът е още по-голям от обществото, а човечеството – още по-голямо от народа. Затова се стремим от малките неща към по-големите, т.е. от животинското към разумното проявление. Христос, като туря тази мисъл пред вас, „Колко човек стои по-горе от овца“, смята, че човек е по-способен да гради и съгради своя живот.

Колко по-горе стои човек от овца!