Като изучавате живота, виждате, че във всички живи същества има нещо общо, нещо еднообразно. В общия, в обикновения живот растенията, животните и хората не се различават много. Първоначално т.е. след поникване на растението или след раждането на животното, или на човека, всички се стремят към храна. Във всички живи същества е вложен стремеж да растат, да се развиват, вследствие на което си приличат. Те се намират в живота на еднообразието. Дойдат ли обаче до известно място, те започват да се разделят. Всяко живо същество поема своя път на стремеж, на разбиране, по което се отличава от другите. Тук се вижда голямото разнообразие на живота. Колкото по-разнообразен е животът, външно и вътрешно, толкова повече Божественото се изявява. Божественото внася разнообразието. Който търси разнообразие в човешкия живот, той изпада в ред грешки и заблуждения. Човешкият живот сам по себе си е еднообразен. Иска ли да живее в истинското разнообразие, човек трябва да влезе в Божествения живот. Ако живее по човешки начин, а търси разнообразие, човек е на крив път. Това значи, че той иска специални условия за себе си. Това е невъзможно. На всеки човек се дават условия, съответни на неговото развитие. На малкото дете се дават играчки, но по никой начин не можете да му дадете пособия, каквито давате на възрастния.
Книга „Българската душа”
