Ако сиромашията е непотребна, няма защо да се мъчим с нея. Ако е необходимост - добре дошла! Но ако е само за да страдам, да ям сух хляб, да ям, което не трябва, аз не обичам такава сиромашия. Да ми дават триците на богатите хора - аз не искам да ми дават остатъци, вмирисано сирене или вмирисана риба. Такива неща не искам. Това няма смисъл. Такава сиромашия не е потребна. Богатството е потребно в света да ни даде оная същинска храна, която може да продължи онова възвишеното, благородното в живота. Затова е богатството в света -да продължи добрия живот. Сиромашията се дава да ограничи злото в света. Затова иде сиромашията. Ако сиромашията може да ограничи греха, тя е на място; ако тя ограничава доброто, тя не е на място. Тъй трябва да гледаме от съвременно гледище: сиромашия и богатство, които ограничават доброто, не ни трябват; сиромашия и богатство, които насърчават възвишеното, добрия живот - те са ни потребни.
Книга „Българската душа”
