Човек е двойно същество: едното същество - доброто в човека - представлява дървото, което Бог първоначално е посадил в рая. Второто същество - злото в човека - има по-нов произход. То представлява присадки на първото дърво. Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е време сега за това. Почакай малко, то е въпрос на бъдещето. При това, нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път. Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост. Тая работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него." Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа. Ти трябва да си поживееш. Хапни си, пийни си, облечи се хубаво - един живот ще прекараш на земята. Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш. С честност на тоя свят не се живее." Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада - смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа.
Книга „Българската душа”
