Животът е богатство, а като дойде смъртта, като излезе тая душа от тялото навън, плаче, че е изгубила богатството си, останала е като едно животно в полето. Като една сиромахкиня се скита в пустинята дълги години. Душата минава дълго скитничество в пустинята, докато я намерят онези благодетелни духове и я заведат в Небето. Избършат сълзите й, облекат я, заведат я в училище, турят я на хубаво място. Душата каже: „Слава Богу, пострадах, но намерих туй спасително училище". Сега може да се яви друго възражение. „Вярно ли е това, или не? Дали е така?" Ако не вярвате, идете да проверите. Нямам нищо против това.
Книга „Българската душа”
