В София кръчмите са повече от църквите. Всяка кръчма е израз на една стара култура. Хората мислят, че са излезли от областта на идолопоклоничеството. Кръчмарите са свещеници, които разполагат с много голяма сила. Когато дойде някой при него, той казва: „Заповядай!" Веднага ще даде кисела краставичка, зеле, казва: „Да те почерпя ли с нещо?" Онзи си отвори сърцето и казва: „Дай едно кило". Много умни са кръчмарите. Всички се опиват, кръчмарят остава трезв. Ще кажете: неговата цел е егоистична, нали така? Вземете един проповедник, или свещеник, който служи, пари взима. Отнемете цялата материална страна, за да опитате религиозните хора. Аз не искам това, но трябва да се опита, за да се види има ли идея.
Книга „Българската душа”
