България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи: да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. „Българин", в космичния смисъл на думата, е човекът на Духа. Оттук, съвсем неслучайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка но новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високия идеал - Любов към Бога. Богознанието е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота. Това е Божествената привилегия на българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българина, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба.
Книга „Българската душа”
