По някой път вие се държите като бабата, която казала: „Не искам да вземат моя дядо, не го давам. Синко, не струва животът без дядо!" За своя дядо тя има идея като за Бога. Съгласен съм с нея. Влизам много добре в положението на бабата. 80 години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели с него. Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога! Тая стара жена е права в известно отношение. Но има още една малка закачка, от която бабата трябва да се освободи. Като умре дядото, тя ще почне да плаче за него. Щом плаче за дядото, това показва неразбиране.
Книга „Българската душа”
