Понякога човешкото сърце е празно. Защо ще те обичат хората, ако в твоята душа няма нищо посадено? Самият човек е душата. Някой пита има ли душа-човек, или не. Душата е, която чувствува, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не може да живееш. Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот. Само че тая душа се различава. Има душа по-малка, по-голяма, по-напреднала, по-ненапредцала. Вие знаете, ако оставите едно животно вкъщи какво може да направи. Както и да го възпитавате, много не може да се направи от него. Но трябва да благодарите, те досега са орали за нас, работили са за нас. Ако не бяха конете, които да превозват това, което трябва на човека; ако не бяха и растенията, които да се жертвуват за човека, да ни помагат, да ни дават плодове. Ако не беше житото! Това са все души, растителни души. Всичките тия души дойдоха на помощ все да помогат на човека. Някой пита: „Какво трябва да правим?" Аз му казвам: каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го. Ако така не се схваща, не може да се разбере правилно животът.
Книга „Българската душа”
