У българите има един елемент, който руши. Българинът, където и да спре, възрастен или млад, той ще извади ножа и ще вземе масата да я прободе. Някой дърво ще накълца, някой камък ще хвърли. Излезте из българските гори, ще видите как са окълцани дърветата. Това е човек на действието. Не му дохожда на ум, че това дърво ще страда. Или ще си напише името, ще го вреже. Аз съм виждал дървета, изписани от горе до долу. За 20 години името му е написано - еди-кой си „Стоян от село Сапарево". Това са лични прояви, които говорят за един атавизъм от далечното минало, един лош подтик в човешкия развой. Така и съвременните хора - и в Америка, и в Англия, и в Русия, и във Франция, и в Германия - навсякъде трябва да се освобождават от цяла грамада атавистични идеи, вложени преди хиляди години.
Книга „Българската душа”
