Като говоря за българите, мнозина се докачат. Българинът има една черта: много е щедър на думи. Толкова години идват при мене хора да ги лекувам, че водят и близките си, и тях да лекувам. Ще дойде някой и като му дам цера, наставление за лекуване, казва: „Какво ще ми дадеш за моите ближни, че и те боледуват?" И започне да изрежда за кои още иска лек. Казвам: нека дойдат и те, но ти първо опитай цера за себе си. „На другите какво да кажа?" Това е тщестлавие. Иска да се покаже, че като бил при мене, помислил и за тях.
Книга „Българската душа”
