Тонът „фа" показва работата на светлината. Тя сглобява нещата, създава нещо. Цветята разцъфтяват. Това, което работи в нас, е „фа". Това, което осмисля нещата, дава съдържание, материализира нещата, е „фа". За да се осъществи дадена идея, трябва правилно да мислиш за „фа", да пееш тона „фа", но не механическо пеене, а вътрешно. Има едно „фа" в сърцето, има едно „фа" в мисълта, пък има и едно „фа" на физическото поле. С него сме по-добре запознати. Сега се запознаваме с тона „фа", който е на сърцето. Като кажеш „фа", в сърцето да усетиш хубава, мека топлина. Като кажеш „фа", да усетиш онова, което светлината буди в теб, да почувствуваш светлина в себе си.
Книга „Българската душа”
