Българинът има едно чувство, много преувеличава. Като иде на някой сбор, казва: свят, свят, яйце да хвърлиш няма къде да падне - преувеличава. Пък то събрали се сто -двеста души. Ако му кажеш за материалните работи, как е берекетът тази година, започва да мисли, едва ще се изкаже, хич не преувеличава. Ако попиташ турчина, казва: бин-берекетверсин. Той обича да се хвали, че е много. Българинът казва, че е малко. Българинът го е страх да каже, да не би Господ да чуе и да му вземе, казва, че е малко, че Господ като чуе, да увеличи. Хитрина има малко. Понеже, знае, че е щедър, да даде повече, понеже е заинтересован. Психологически е това. Аз така разсъждавам. Туй, което не засяга него, той е щедър. Когато хвали някого, той е учен човек, всичко знае, много знае. Казвам: всички тия работи имат своя психологически произход. В българина чувството на Любов към Бога е слабо развито, това съм установил в моите наблюдения. Съвестен е, твърд е. Съвест има от Божествения свят. Твърд е, когато в духовния свят искат дирек, хващат българина. На невидимия свят, всичките диреци са българи. Другаде няма да го намериш, но за дирек става. Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам й: много си съвестна, честна, справедлива, но Любов към Бога нямаш. Много малка любов имаш. Всичкото, което го правиш, не го правиш от Любов. „То, казва, ме мъчи. Ако има нещо, което ме мъчи, то е." На главата известна част показва това. Когато има това чувство, успява навсякъде, носът, ноктите нормални. Когато човек има това религиозно или Божествено чувство, в него има един свещен трепет, благоговее пред всичките хора. Когато е слабо развито, казва, че никой нищо не струва.
Книга „Българската душа”
