Аз казвам тъй: сега ще се разговаряме по следния начин. „Земята е моя, защото аз живея на нея." Казват: „Видиш ли тоя богат човек каква хубава къща има!" „Тя е моя, аз му я додах да живее под наем." Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева. „Видиш ли колко е богат?" „Аз му дадох парите." Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалявам, отличен професор е." Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интимен разговор. Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален. Това е правият разговор. Ще се радваш, че този, когото си назначил за професор, успява. За него всички ученици се радват. Откъдето минеш, кажи: „Хубаво е нареден светът!" 
Само така ще бъдеш щастлив. Сега, понеже не разсъждавате така, казвате: „Виж, Господ какво благо е дал на тоя, а на мен не е дал нищо, аз ли съм най-големият грешник?" Не, ти си от философите на бръмбарите. По-добре е да разсъждавате по първия начин и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начин. Защо? Защото няма по-лошо от това, когато имаш дете, да му даваш да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трябва, ще му дадеш: не ще ли, вземаш пръчицата и ще го понашариш. Това става и в природата. Който не е доволен от големите благословения, пръчица иде за него. След като природата го понашари по тоя начин, той става отличен човек, доволен от всичко.
Книга „Българската душа”
