Не крийте недъзите си, не ни заставяйте да ви ги търсим.

Сега искам от всинца ви да бъдете кротки и смирени. Кротост и смирение, както и стремеж към абсолютна чистота, това е смисълът на живота. Без тази чистота вие не може да пристъпите нито крачка напред. Най-първо ще трябва да изнесете навън своите недъзи и да се погрижите за изправянето им. Не крийте недъзите си, не ни заставяйте да ви ги търсим. Тъй че ако искате да се ползувате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да изкарвате недъзите си, без да имате това високо понятие за себе си, каквото сега имате, и ще слезете надолу. Всички ученици, които имате недъзи в ума, в сърцето или тялото си, ще ги представите ясно. А най-мъчното нещо е човек да изкаже своите недъзи на лице. В Америка имаше един знаменит професор по красноречие Силва Неа, при когото отиваха свършващи висше образование по ораторство, красноречие, с достойнство, че знаят да говорят. Като излизали от този професор, всички се чувствували като попарени, оквасени, защото той режел безцеремонно. Всичкото изкуство на този човек се състояло в това – да им казва направо истината. Излиза някой пред него, започва да декламира, но професорът му казва: „Слез, слез при мене“, и започват да се разговарят. „А, сега те разбирам, качи се отново.“ Ораторът започва отново. „Чакай, чакай, не разбирам, слез, слез.“ Не декламирайте, кажете ми една проста истина, без никаква приправка, поставете я в яснота, за да изпъкне. Аз искам всички да бъдете естествени и затова казвам: Окултизмът е такава школа, че който влезе в нея, излиза много прост. Който влезе тук, най-първо казва: „Аз имам особено мнение по това, тъй мисля, иначе мисля, тъй разбирам Бога и т.н.“ – Е, хубаво, приятелю, ти тъй или иначе мислиш, но работите ти не са оправени, ти не си здрав човек, имаш недъзи. – „Да, но Господ тъй иска.“ – Не иска Господ хора с недъзи, това е лъжливо учение. Господ не иска да мислим, да чувствуваме криво. Ако мислим и чувствуваме криво, това е наше, а не от Бога. „Господ тъй ме е създал“ – казва някой. – Не те е създал Господ тъй, а ти сам си се създал. Ние сме налепили толкова много мазилка върху това, което Бог е създал, че трябва дълго време да разлепяваме, докато намерим Божественото. В съвременните хора много добродетели не може да се забележат веднага, но има външни признаци, по които може да се забележат. Например честността у някои хора е изразена с две черти на челото, а с една черта по средата на челото – справедливостта. Тези черти, както и чертите на любовта у някои хора, са тъй загладени, че за тях казваме, че мязат на месечинка. Това аз наричам „джунгур-мунгур-пук“ – т.е. пълнички хора и нищо повече.

Силите в природата