Ще каже някой, че е българин. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: 
тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, който се ръководи от Любовта и работи без никакви ограничения, и сърце, което се ръководи от Любовта и работи без никакви ограничения. Следователно, като знаете какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате? Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на Земята между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го праща на Земята да се роди българин. Който иска да се справи с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. Казано е в Писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, Аз ще си спомня".
На друго място е казано: „Написах ви на дланта Си". Като погледне към дланта Си, Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: „Тук са те". Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на Любовта.
Книга „Българската душа”
