Когато не харесвам някоя къща, ето какво правя. Излизам сред природата и казвам: отивам на гости при Господа. Колко е хубав Неговият апартамент! После пак се върна в себе си. Като ми дотегне, като ми стане тежко, ходя на Господа на гости. Понякога си казвам: да не би да се загубя из голямата къща на Господа? И пак се върна в моята малка къща. И вие трябва да ходите често на гости при Господа. Като излезеш - цветя, реки, морета, въздух, звезди, ти се разхождаш сред тях. Като се уплашиш, върнеш се в твоята къща, но там не е тъй хубаво като при Господа. Там всичко има, а в твоя апартамент е бедно, но пък знаеш, че си у дома си, в себе си. А като ти стане много тежко, пак иди на гости на Господа. Не е лошо да се ходи на гости. Според мене, когато човек се връща в себе си, скърби, а когато отива на гости при Господа, се радва.
Книга „Българската душа”
