В живота на хората има неща привидни, от които те се заблуждават. Вие още не сте изучавали човешката душа, не знаете какво представлява тя. Момата пред момъка има един израз, но щом се отдалечи от него, придобива друг израз, друг образ. Такъв, какъвто той не е сънувал. Докато е при него, тя се усмихва, но като си тръгне, тя приема сериозно изражение и си казва: „Колко малко разбира той живота!" Въздъхне, а момъкът мисли, че тая мома въздиша от любов. Тя не въздиша от любов, а иска да каже колко малко той разбира любовта. Той не е научил още пътя на страданието.
Книга „Българската душа”
