Казва някой: „Как ще бъда доволен?“ Казвам: Има едно доволство в света, което влиза и излиза. На туй доволство му трябват пари. Казва: „Как ще бъда богат, когато нямам пет пари в джоба си?“ Казвам му аз философски, рекох: Предположи, че имаш пари. Казва: „Как ще предполагам?“ – Ами как предполагаш, че нямаш? То сега е предположение, че нямаш. Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш. Казва: „Как може да стане това?“ Обяснявам философски. Казвам: Ходил ли си по планините? Децата нали правят снежни топки. Направят някоя голяма топка. Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява. Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма. Като оставят тази топка, дойде слънцето. Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва. Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали? Казва: „Стопи се“. Рекох: Какво се изгуби? Като се стопи тази топка, какво става? Изгубила ли се тази вода? Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява. Като децата излез отвън, направи си друга. Казва: „Де да намеря сега сняг?“ То е концентриране на мисълта. Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си. Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията. Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба. Пита ги учителят: „Концентрирахте ли се?“ – „Концентрирахме се“. – „Бръкнете в джоба“. – „Няма ги парите“. Не върви. Втори път пак ще държиш матура. Концентрираш се, бръкнеш, пак ги няма. Казва: „Дяволска работа е“. Казва: „Изгуби се“. Но един ден след като се концентрираш и бръкнеш, ще намериш два наполеона. Сега две обяснения има. Вие ще ме попитате: „Как са дошли парите в джоба?“ Сега ще ви преведа един анекдот. Една млада мома и един млад момък нямали пари. Имало един богат човек, който обичал жените. Те искали да го оберат, да имат пари да се оженят. Момъкът казва на момата: „Аз ще те представя на него, той като се заплесне в тебе ти му говори, пък аз ще го обера“. Сега обяснявам как са забогатели момъкът и момата. Момата говори на богатия, а момъкът обира джобовете му. Работата там се уредила. Върви богатият и си мисли, много хубава е тази мома. А пък момъкът като върви и си пипа джобовете и казва: „Пълни са“. Богатият мисли, че момата е хубава, а момъкът мисли, че джобовете му са пълни.
Сега се заражда идеята – откъде дойдоха тия двата наполеона в джобовете? Парите в джобовете на младия момък дойдоха от богатия. Но, ако не беше умната мома да го забавлява, че да се отвлече вниманието му, да се концентрира в момата, парите не може да излезат от джобовете на богатия. Значи богатият чрез концентриране извади парите от джобовете, младият момък чрез концентриране ги тури в своите джобове. Тия двата наполеона са били някъде. Значи щом са някъде, излезли са от някой джоб. Да допуснем сега да направите един опит. Един мъчен опит. Те са от мъчните опити. Как ще обясните, кажете ми сега, откъде са дошли тия пари. Нас не ни интересува. Аз може да обясня, но ще се изгуби интересът към темата. Нас ни интересуват двата наполеона откъде са дошли. Тогава ще ви приведа друг един пример. Не му търсете разрешението.
