Един българин, отчаян от живота си, решил да се удави. Неговият добър приятел, като разбрал намерението му, взел една кофа с чиста вода и тръгнал след него. В момента, когато се готвел да се хвърли във водата, приятелят му се засилил и излял върху него кофата с вода. Той се стреснал веднага, обърнал се назад и го попитал: „Защо ме намокри?“ Той не помислил даже, че като се хвърли във водата, цял ще се измокри, а се пази от една кофа вода. Постъпката на приятеля му го стреснала, и той се върнал у дома. Като размишлявал, той си казвал: „Добре, че ме заляха с вода, да ми дойде умът в главата“. Значи, като ти дойде мисъл за давене, излей върху главата си кофа вода, тя ще те тонира, ще възстанови твоето равновесие. Следователно, когато някой от вас заболее от хрема, треска или друга болест, цярът им е котел с вода. Той ще ви ободри и ще внесе в ума ви една красива мисъл, а в сърцето – едно красиво чувство.
Под „концентрация“ разбирам още, след като сте направили една погрешка, да се опитате да възстановите хармонията между своя ум, сърце и воля.
Изучавайте и другите окултни науки по нов начин – чрез концентрация. Не говоря за концентрацията на факирите, но да я постигнете по един правилен хармоничен начин. Да минавате от едно състояние в друго, без да нарушавате връзката между разумните сили. Под „концентрация“ разбирам още, след като сте направили една погрешка, да се опитате да възстановите хармонията между своя ум, сърце и воля. Това значи влизане в естествения, хармоничен ред на силите, които премахват непотребните неща – спънки в човешкия живот. Например, каква по-голяма дисхармония би могла да се произведе от желанието на човека да се удави, да се отрови – да се самоубие; или каква по-голяма дисхармония от тази – човек да се отрече от своите религиозни вярвания или научни изследвания. Отричането още нищо не разрешава.
