Туй, от което всичките хора на земята бягат, светията отива.

Сега даже светиите, които са седели дълго време на земята, не са имали мир. Един светия може да го смути много малка, нищожна мисъл. Представете си един светия, който прекарал трийсет години в пустинята, дошъл на голяма висота. Минава една красива мома, и ако му мине само една мисъл: „Хубаво е да ми шета“, и той ще изгуби всичко, което е спечелил. Ако помисли да му донесе малко вода, той ще изгуби всичко. Ако пък светията, след като е бил трийсет години в пустинята, излезе навън и намери някоя мома, вземе стомната, че напълни вода, донесе вода да пие, даде ѝ една чаша, помогне ѝ – и той се подига. Ако види красива мома, помогне, ако види грозна, и на нея помогне – подига се още повече. Сега хората на земята като видят красивата мома, приятно им стане, мислят, че грях нямат. Като видят грозната, от нея всички бягат. Туй, от което всичките хора на земята бягат, светията отива. Хората при които се приближават, оттам бягат. Не можеш да разбереш тази работа. Ученият професор не трябва да се занимава с детински работи, с играчки.

Постоянна благодарност