Три порядъка има в света: идеален, реален и материален.
Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният - от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни Същества, работещи под ръководството на Идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за Идеалния свят и поддържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това - да го организираме и устроим.
Само половината от материалния свят е организирана, другата половина не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо всички същества, които са свързани почти само с материалния ред на нещата, чувстват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в Идеалния свят. Подобно желание у хората показва преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито Реалния, нито Идеалния. Защото невъзможно е човек де се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, но на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа засега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в Идеалния свят.
из "Трите порядъка"
сп."Житно зърно", 1937, год. XI, бр. 9-10, (беседа от Учителя Беинса Дуно, резюмирана от Редакционния съвет на списание "Житно зърно")
