Казано е: Не съдете, да не бъдете съдени. Защо не трябва да съдите? Защото има закон, който съди човека. Не е нужно вие да го съдите. Обаче, има хора, които живеят без всякакъв закон, вследствие на което вие не трябва да се занимавате с тях. Тези хора се отнасят към категорията на мъже – животни и жени – животни. И най-миролюбивите от тях са в постоянна война помежду си. Те са подобни на животни. Те решават въпросите чрез закона на насилието. Там силният има право. За пример, елените, които са миролюбиви животни, решават споровете си със сила. Когато десетина рогача срещнат една женска, те започват да се бият. Женската стои настрана и гледа. Който от десетте излезе най-силен, него избира. Тя иска да бъде осигурена. И наистина, щом предпочете най-силния, тя осигурява живота си. Втората категория хора наричаме човек – мъж и човек – жена. Те живеят според Божиите закони. Нарушат ли един от тия закони, те попадат вече под тежестта на неговите удари. Каква нужда има да съдите такива хора? Има кой да ги съди. Който живее според Божиите закони, той се намира под тяхната закрила, както кошутата под закрилата на най-силния елен. Ако човек отива при Бога и не разчита на Неговата подкрепа, безсмислено е да Го следва. За човека Бог представя най-мощния, най-великия, най-благия, на Когото разчита във всички случаи на своя живот. Не е достатъчно човек само да вярва в Бога, но той трябва да Го познава, да знае, на кого разчита. В това отношение, човек трябва да е изработил в себе си вътрешен морал, на който да разчита във всички случаи на живота си.
Защо не трябва да съдите?
