Две неща остават чисти в света, те са: музиката и поезията, те са неопетнени още, всичко друго е оцапано.

В моите постъпки аз съм бил понякога различен: спрямо някои хора съм бил по-любезен и ще ви кажа причините защо. Тези, които са компрометирани пред мене, извършили някое престъпление или са се провинили в нещо, аз се приближавам към тях. В мене има такъв стремеж, да се приближавам повече към слабите, безразлично дали е беден или богат, принципът е същият. Аз всякога имам съчувствие към слабите хора, искам да им помогна. А някои хора нямат нужда от мен. Казва се за някого: „Той е чист, той е свят“. Но други забелязват: „Защо с нас не постъпваш тъй?“ – Нямате нужда от мен. Тъй е постъпвал и Христос. Той не е дошъл за праведните, но за страдащите и за болните, слабите и бедните. Един ден и с вас ще се съберем. Аз другояче зная: при болните ще ида с аптеката си, а между вас ще нося само цигулката на гърба си, и като вляза в дома ви, ще свиря и всичките ви деца и вие ще ме слушате и ще кажете: „Много хубави неща свириш, от Бетховен, от Моцарт, от Бах, я изсвири още едно парче – тръгнал да оправя света с цигулка“. Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошъл: още веднъж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече: музиката и поезията. И аз искам вашият прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света, те са: музиката и поезията, те са неопетнени още, всичко друго е оцапано. И следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето и тогава приготви присъдата. Ако си стражар, седни, тъй и съчинявай стихове. И ако всичките свещеници, съдии, министри, учители, всички ние държим тия две правила – да пеем и да съчиняваме поезия, знаете ли тогава каква хармония ще се създаде? Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“. Или дойда като поет, искам да те обидя, но като напиша една поезия, ще кажа: „Братко, мислех нещо да те огорча, но сега това ще ти дам като подарък и втори път няма тъй да мисля“. Аз сам прилагам това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя. Изведнъж то не може да се приложи, но постепенно: веднага светии не можем да станем. Всеки ден като прилагаме тази Божия Любов, ние ще можем да подобрим живота си. Този Христос, малкият Господ, който живее в нас, във всинца ви говори същото. Когато отивате някъде да направите зло, той казва: „Недей, потърпи малко“. А животинското в тебе казва: „Не, не може да се търпи, сега направи злото“. Потърпи малко и ако послушаш, ще се оправи животът. А ако искаш да направиш добро, животинското каже: „Не, какво ще стане с тебе, ако все постъпваш добре“. Следователно това са тия два принципа: злото е животинското, а доброто е Божественото в нас, които постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината. Ако ние ги различаваме във всеки един момент, каква поезия, какви Божествени стихове можем да пишем! А знаеш ли хубаво да пишеш, ще можеш и да пееш, а щом можем добре да свирим, да пеем и да пишем, знаете ли какви хубави мисли, желания и действия могат да дойдат у нас и да се извършат от нас? И следователно ние трябва да приложим това учение, да дадем на света един образец. Всички стремежи на политическите партии са добри, но на тях им липсва едно – Любов, най-важното. Във всички религии, които сега съществуват в света, има отлични неща, ценни богатства има, но им липсва Любов. Във всички съдилища не липсва дисциплина, ред и порядък, но им липсва Любов. Навсякъде липсва Любов! Едно нещо: вложете тази Божествена Любов, която носи музика и поезия! Повярвайте вие на този Господ, който ви говори. „А – казвате, – не му е дошло времето.“ Закъснели сте, закъснели сте, отдавна е изгряло слънцето, още много ще закъснеете! Тия музиканти са като пойните птички, които като мине месец юли, престават да пеят. И ако още закъснеете, тия Божествени певци ще престанат да пеят и ще кажат: „Ние ще идем на друго място“, и ще ни оставят. Днес аз искам да ви приема, искам да ви попея и да ви съчиня една поезия. Каква трябва да бъде тази новата песен? Тази новата песен за мен ще бъде: „Господи, благодаря ти, че аз можах днес да приема тия мои малки братя, а Ти, Господи, запей сега на моята душа твоята песен на Любовта“.

Които вас приемат